Той смята, че след окупирането на Крим и откъсването на Донбас през 2014 г. Европейският съюз не е предприел действия, които да накарат Русия да си направи равносметка за последиците.
„И ЕС, и САЩ започват да осъзнават, че Западът не винаги успява да реагира подобаващо на предизвикателствата, защото ги разглежда предимно от икономическа гледна точка“, коментира политологът. По думите му с настоящата криза по границите на Украйна се завръща разговорът за сигурността в нейния военен и отбранителен аспект.
"Без руснаците да нахлуят конвенционално в Украйна, те вече печелят отстъпки от НАТО. Алиансът вече е склонен на компромис по отношение на военните обучения в членовете си в Източна Европа, да ги регламентира с руската страна, да договори къде ще разполага своите ракетни установки, посочи политологът. – Продължаваме да бъдем безпомощни, след като правим такива отстъпки на руската държава. Трябва да се научим, че когато се преговаря с Русия, трябва да се преговаря от позицията на силата, защото в противен случай става това, което виждаме в момента – отстъпка след отстъпка."
Табаков припомни, че преди година, с първото струпване на руски въоръжени сили по границата с Украйна, „анализирахме каква е съдбата на Украйна“. „Година по-късно говорим каква е съдбата на цяла Източна Европа, което е неминуем успех на руската външна политика в региона, защото успя да разшири сферата, на базата на която иска да говори със Запада“, отбеляза той.
Според него няма гаранции, че евентуална нова среща между президентите на САЩ и Русия Джо Байдън и Владимир Путин ще има някакъв по-голям ефект от предишната конференция в Женева, която постигна, както се оказа, само временно изтегляне на руските сили от границите на Украйна. „Тази среща е и печалба за Путин“, коментира Табаков.
Политологът посочи, че дори при прекомерни икономически санкции, "Газпром" трудно ще спре изведнъж доставките на газ, защото има дългосрочни договори с ЕС и държави членки на ЕС. Табаков отбеляза, че за по-малки държави е възможно да има шантаж от Москва, но отношенията с Евросъюза заради подписаните договори са по-различни.
„Стратегически, Русия се опитва да задържи своя пазар в ЕС и не иска да стане прекомерно зависима от износа на ресурси към Китай. Това е много важно за Русия, за да може да формира по-добри за нея цени“, анализира политологът.
Защо дипломацията, по начина, по който е начертала разрешаването на този конфликт в рамките на Минските споразумения, маркира предимство за Москва при специалния статус на Донбас? Ще има ли повод Киев да излезе от Минските споразумения? Защо Франция и Германия са склонни на диалог с Руската федерация, но не и прибалтийските държави, Полша, Румъния и САЩ? Може ли Украйна да се превърне в руски Афганистан? Какво може да се очаква от Кремъл и как се развиват преговорите по ядрената сделка с Иран може да гледате във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
04:23 | 14.09.22 г.