Една банка е толкова добра, колкото е добра нейната репутация. Погледнато в тази светлина, най-голямата швейцарска банка Credit Suisse е в плачевно състояние. Ту ѝ се налага да признае пред американските власти, че „съзнателно и умишлено" е нарушила правилата на САЩ за санкциите, ту нейните собствени мениджъри са правили грешки. От друга страна, тя очевидно е привлякла и клиенти с най-тежки криминални прояви.
Илюстрация на това е комплексът Suisse Secrets - колекция от случаи, проучени от германските Süddeutsche Zeitung, NDR, WDR. Медиите са анализирали данните заедно с Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) и международни партньори като Guardian, Le Monde и New York Times. В проучването не са участвали медии от Швейцария, тъй като банковото законодателство в страната може да позволи журналисти да бъдат преследвани за проучване на изтекли банкови данни. Критици на този закон смятат, че това е сериозно ограничаване на свободата на медиите. „Би било нарушение на международното право в областта на правата на човека да се преследват или наказват журналисти за публикуване на банкова информация, която е от обществен интерес", казва Ирене Хан, специален докладчик на ООН за свободата на изразяване. Тя е започнала собствено разследване.
В анализа се посочва, че до 2010 г. като клиенти са били включени престъпници, диктаторски кланове, като този на бившия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев, както и корумпирани служители.
Документите разкриват сметките на повече от 30 000 клиенти от цял свят и изваждат на светло предполагаеми пропуски на банката при проверката на клиентите ѝ. Credit Suisse отхвърля обвиненията. Освен това голяма част от сметките са били закрити отдавна.
Според данните на Suisse Secrets престъпниците са успели да открият сметки във втората по големина швейцарска банка или да ги запазят, дори когато банката отдавна е знаела, че си има работа с престъпници. В този контекст банките трябва да проучват особено внимателно такива лица, както и държавните или правителствените ръководители, министрите, агенти на тайните служби или предприемачи със съмнителни бизнес практики, и да докладват на властите, ако забележат активи с неясен произход, които биха могли да произхождат от или да обслужват престъпни деяния. Тази практика има за цел да предотврати изпирането на пари например.
Данните за Suisse Secrets варират от 40-те години на миналия век до края на последното десетилетие, като повече от две трети от сметките са открити след 2000 г., а според проучванията на медиите много от тях съществуват и днес. В данните се откриват такива на осъден във Филипините трафикант на хора и египетски убиец, както и кардинали, заподозрени в участие в нечестни сделки, и бившият мениджър на Siemens Едуард Зайдел, който през 2008 г. бе осъден за подкуп. В случая с бившия мениджър на Siemens се разкриват активи на стойност 54 млн. швейцарски франка, които едва ли са били трудно спечелени. Бившият ръководител на нигерийското подразделение бе осъден през 2008 г. в рамките на скандал за подкупи на Siemens.
Според вътрешни данни на банката много държавни и правителствени ръководители, министри и ръководители на разузнавателни служби, както и олигарси и кардинали са били клиенти на Credit Suisse. В документите фигурират йорданският крал Абдула II, бившият иракски вицепремиер Аяд Алауи, алжирският автократ Абделазиз Бутефлика и арменският експрезидент Армен Саркисян. Саркисян подаде оставка като президент през януари, малко след като Süddeutsche Zeitung му е изпратила запитване за сметките му в Credit Suisse. Политикът заявява, че е закрил всички сметки, преди да бъде задължен да декларира имуществото си - междувременно национален антикорупционен орган проучва въпроса.
Всичко това е толкова хубаво, колкото шоколад, разтопен на алпийското слънце. Особено след като и финансовите резултати на Credit Suisse също не са блестящи. Финансовата компания категорично отхвърля обвиненията: всичко това е „непълна, непоследователна информация", поясняват от кредитора, който твърди, че спазва законите на Швейцария.
От друга страна, медийният информатор оставя външно изявление с вътрешните си данни:
„Смятам, че правилата за швейцарската банкова тайна са неморални... Тази ситуация дава възможност за корупция и лишава развиващите се страни от така необходимите данъчни приходи. Претекстът за защита на финансовата неприкосновеност е само смокинов лист за прикриване на срамната роля на швейцарските банки като сътрудници на лица, укриващи данъци“.
През последните две десетилетия Credit Suisse бе замесена в десетки скандали и през този период е платила над десет милиарда щатски долара под формата на глоби. Понастоящем за първи път в Швейцария институцията трябва да отговаря пред съда за предполагаемо подпомагане на български наркокартел за пране на пари. Credit Suisse отрича обвинението.
В САЩ, според SZ, Финансовата комисия на Сената разследва подозренията, че банката може да е помогнала на американски граждани да укрият данъци. През 2014 г. банката вече беше глобена с рекордните 2,6 милиарда долара за това. В средата на януари председателят на Съвета на директорите Антонио Орта-Осорио трябваше да подаде оставка, тъй като многократно е нарушавал разпоредбите за карантина. Малко след това банката отправи към акционерите си предупреждение за печалбата си.
Може би подходящо в случая е да цитираме и швейцарския драматург, белетрист, поет и есеист, а също и художник Фридрих Дюренмат в „Посещението на старата дама“: „Светът ме направи курва, а сега аз го превръщам в публичен дом“.
11:16 | 13.09.22 г.