Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е изпратил писмо до руския външен министър Сергей Лавров, в което предлага още разговори за предотвратяване на възможен конфликт в Украйна, но предупреди Москва за опасността да отправи невъзможни за изпълнение искания в областта на сигурността, предава Ройтерс.
Столтенберг заяви, че е изпратил писмото в четвъртък и в него призовава Лавров да се съгласи на още разговори във формата на Съвета НАТО-Русия, който проведе среща през януари, за да обсъди официално призивите на Москва към съюзниците да изтеглят войските си от Източна Европа.
Генералният секретар на алианса каза още пред Мюнхенската конференция по сигурността, че няма признаци за изтегляне на руските войски от границите на Украйна въпреки твърденията на Русия тази седмица, че е започнала да изтегля бойните си части. Според Столтенберг рискът от конфликт е реален, тъй като струпването на военни от Москва продължава.
„Каня Русия и всички съюзници от НАТО на срещи в Съвета НАТО-Русия. И потвърдих поканата си в писмото, което изпратих до министър Лавров в четвъртък“, каза Столтенберг.
„Много сме разтревожени, защото виждаме, че те продължават да струпват войски, продължават да се подготвят. А след края на Студената война не сме виждали в Европа толкова голямо съсредоточаване на войски в бойна готовност“, допълни той.
В едно от редките си признания за ограниченията на дипломацията Столтенберг каза още, че Москва е отправила искания в областта на сигурността, които е знаела, че няма как да бъдат изпълнени от НАТО.
Това безпокойство намери израз и в изказването на германския канцлер Олаф Шолц, който заяви пред конференцията: „Русия превърна въпроса за възможно членство на Украйна в НАТО в повод за война, което е парадокс, защото няма никакво решение по този въпрос в дневния ред“.
В конфликта заради Украйна Русия изпрати десетки хиляди военни близо до границата със съседната си страна, а в същото време настоява, че няма планове за нашествие. Президентът Владимир Путин отправи искания в областта на сигурността, включително блокиране на присъединяването на Украйна към НАТО. Алиансът заяви, че според договорите на ООН всяка страна е свободна да избира съюзите си.
„И така сега опасността е в комбинацията от огромното струпване на военни и много заплашителната реторика, отправянето на искания, които знаят, че не можем да изпълним, и заявлението, че ако не ги изпълним, ще има военни последици“, каза Столтенберг.
„Ще направим ясна разлика между неизпълними искания и легитимни интереси в областта на сигурността“, допълни Шолц.
Германският канцлер посочи още, че Западът е готов да реагира веднага със санкции срещу Русия в случай на агресия, но все още се надява това да бъде избегнато чрез диалог.
„Въпреки всички различия…имаме важна индикация за подкрепа за преговори в областта на контрола върху оръжията, по въпроси за прозрачността“, заяви Шолц в рамките на панел на Мюнхенската конференция по сигурността.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви от своя страна, че заплахите на Москва към Украйна може да променят цялата международна система и също така да имат висока икономическа цена за Русия.
„Светът наблюдава с недоумения най-голямото струпване на войски на европейска земя от най-мрачните дни на Студената война, защото събитията тези дни може да променят целия международен ред“, заяви Фон дер Лайен.
Според британския премиер Борис Джонсън Западът ще се нуждае от изключителна проява на единство, за да убеди руския президент Владимир Путин да избегне „катастрофално“ нахлуване в Украйна.
Той говори преди Мюнхенската конференция по сигурността, която е доминирана от кризата заради Украйна и безпокойството на Запада, че Русия се готви да нахлуе в съседната си страна.
„Все още има шанс да предотвратим ненужни кръвопролития, но това ще изисква изключителна проява на западна солидарност, по-голяма от всичко, което сме виждали в съвременната история“, заяви Джонсън в писмено съобщение до медиите.
Американският вицепрезидент Камала Харис заяви, че САЩ и съюзниците им ще наложат "значителни и безпрецедентни" икономически санкции на Русия, ако страната нападне Украйна.
"Националните граници не трябва да бъдат променяни със сила", заяви тя в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността. "Мога да кажа с абсолютна сигурнаст, че ако Русия нахлуе в Украйна, САЩ заедно с нашите съюзници и партньори ще наложат значителни и безпрецедентни икономически разходи", заяви Харис.
"Подготвили сме икономически мерки, които ще бъдат бързи, остри и обединени. Ще се прицелим във финансовите институции и ключови индустрии на Русия", допълни тя.
Харис каза още, че Вашингтон няма да се задоволи само с икономически действия, а ще засили още повече и източния фланг на НАТО. Тя допълни, че САЩ и съюзниците им остават отворени за дипломация, но заяви, че действията на Русия "просто не съответстват на думите им".
След срещата си с Харис украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му се стреми към "мир". Зеленски, който направи кратко изявление, каза още, че Украйна иска конкретна помощ от САЩ за армията си.
Руският външен министър Сергей Лавров е уведомил в телефонен разговор френския си колега в събота, че игнорирането на исканията на Москва в областта на сигурността е лошо за стабилността в Европа и други части на света, съобщи руското външно министерство.
Лавров е заявил пред Жан-Ив Льо Дриан, че всички страни трябва да изпълняват ангажиментите си, за да се гарантира принципът на "равна и неделима сигурност", допълни министерството.
"Игнорирането на легитимните права на Русия в тази област се отразява негативно на стаблността не само на европейския континент, а и в света", се казва в комюникето.
От своя страна Льо Дриан е заявил, че диалогът все още е възможен и че Франция е ангажирана да работи за него, но Русия също трябва да направи този избор. "Днес действията и думите на Русия се разминават", заяви Льо Дриан, цитиран от френското външно министерство в комюнике.
*Информацията е допълнена.
23:03 | 13.09.22 г.