Изглежда, че моделът на работа четири дни в седмицата и три почивни дни набира все по-голяма скорост по време на пандемията. Работниците в Белгия вече са сред тези, които не трябва само да мечтаят за това. С приетата реформа на пазара на труда в бъдеще ще имат право на съкратена работна седмица. Правилото е: пълно възнаграждение, но и пълно работно време.
Целта на реформата е постигането на по-динамична и продуктивна икономика. Понастоящем равнището на заетост в Белгия е сравнително ниско - 71%. В България обаче този показател е едва 52,6%. Сега Белгия се стреми да постигне 80% до 2030 г. „Ако сравните нашата страна с другите, ще видите, че сме далеч по-малко динамични", заяви министър-председателят на Белгия Александър де Кро. „След две трудни години пазарът на труда се разви. С това споразумение определяме стандартите за добра икономика“.
Пандемията ускорява промените в света на труда. Хибридната работа стана не само социално приемлива, но и работата от дома вече не означава, че се скатавате. Всъщност първите малки проучвания показват, че тя дори може значително да увеличи производителността. Изглежда, че тенденцията към четиридневна работна седмица също се затвърждава, пише в свой анализ N-TV.
Досега с това експериментираха предимно скандинавските страни. Белгия е първата страна от центъра на Европа, която „пише история“ със съответното законодателство за пазара на труда. След два тестови опита от 2015 г. до 2021 г. Исландия вече е оценила модела като положителен: производителността и ефективността на служителите са били постоянни, не е имало прекомерно количество извънреден труд. А преходът не се е оказал толкова скъп, колкото се е очаквало. Имало е и приятен страничен ефект за работодателите: служителите са вземали по-малко болнични.
Исландия и Испания го правят по различен начин
Испания също предприе първата стъпка през миналата есен. Около 6 000 служители в 2 000 предимно средни предприятия започнаха пилотен проект за една година. Както и в Белгия, целта е да се създадат работни места на пълно работно време и най-вече да се даде възможност на младите испанци, които са затънали в несигурната заетост, да направят прехода.
За разлика от работниците в Белгия обаче испанците ще работят не само по-малко работни дни, но и по-малко часове като цяло. Това важи и за Исландия. И тук - за разлика от Белгия - от работниците се очакват по-малко усилия. В малката страна средната продължителност на работната седмица отдавна е сравнително висока - 39,2 часа. Този брой часове трябва да бъде намален с въвеждането на четиридневна работна седмица.
Както исландското, така и испанското правителство смятат, че намаленото работно натоварване е по-полезно за пазара на труда и за икономиката. Стимулът за компаниите да създават нови работни места е по-голям. Решението в Испания е улеснено от факта, че компенсацията на заплатите на служителите за срока на пилотния проект се изплащат от допълнителни държавни плащания.
Дори големи корпорации имат добър опит с четиридневната работна седмица. Microsoft например представи положителни резултати в Япония през 2019 г. Служителите в централата на компанията в Токио получиха свободен ден всеки петък в продължение на един месец - като своеобразен „специален платен отпуск". Повишаването на производителността на служителите, за която се твърди, че като цяло се е повишила с около 40%, е наистина поразително. В Япония темата привлече голямо внимание, тъй като страната е известна с тежките си условия на труд и многото извънредни часове.
Дори четиридневната работна седмица не стига сама по себе си
Не само много работници, но и експерти по пазара на труда смятат, че петдневната работна седмица е остаряла след почти 70 години в бързо променящия се свят на труда. След като през 1955 г. Германската конфедерация на профсъюзите настоява за въвеждането на 40-часова работна седмица, а година по-късно стартира кампанията „Съботите принадлежат на татко", от 1956 г. в Германия започва преходът от шестдневна към петдневна работна седмица. Оттогава се случиха много неща. Индустриализираните страни се справиха добре с преминаването от шестдневна към петдневна работна седмица. Така че защо да не продължат към четиридневна?
Привържениците на по-краткото работно време твърдят, че работниците са по-щастливи не само поради здравните и социалните ползи, които облагодетелстват както самия човек, така и работата. Те посочват и свиването на работата през последните години поради съкращаването на персонала, цифровизацията и изкуствения интелект. Ежедневието е станало по-бързо, а работата - по-ефективна. Служителите вече могат да се възползват от това.
Пандемията е още един аргумент: експертите прогнозират историческо изтичане на работна ръка, което изглежда се засилва бързо. По данни на Федералната агенция по заетостта в момента в Германия липсват около 1,2 милиона работници, две трети от които са квалифицирани. Има остър недостиг на медицински сестри, а свободните работни места в сектора на информационните технологии отдавна са критичен проблем.
Освен това се наблюдава и недостиг на работна ръка за прости услуги. Само в САЩ по време на пандемията единадесет милиона души са напуснали пазара на труда. The Big Quit е името, дадено на това явление. Отслабената от Brexit Великобритания също се задъхва от липсата на работници. Конкуренцията за служители става все по-силна.
Експертите прогнозират, че работата с хората в компаниите ще стане решаваща за успеха в бъдеще. Не е изненадващо, че в момента на инвестиционните банкери в банковия сектор се предлагат високи бонуси и привилегии. Компаниите трябва да станат по-изобретателни. Макар че различните отрасли не могат да бъдат поставяни под един аршин тези, които предлагат пълно заплащане при по-малко работно време, ще са в по-изгодна позиция за постигането на по-добри резултати.
22:20 | 12.09.22 г.