Екстремните метеорологични явления като горещи вълни и наводнения са стрували на Европа почти 510 млрд. евро и около 142 хил. живота през последните 40 години, показва нов доклад, публикуван в четвъртък.
В проучването си Европейската агенция по околната среда (ЕЕА) призовава за продължителни мерки за адаптиране към климатичните промени както на индивидуално, така и на държавно ниво.
Малък брой екстремни събития – около 3% от всички, са били причина за около 60% от финансовите щети, причинени от 1980 до 2020 г., показва докладът, цитиран от EuraActiv.
Когато става въпрос за човешките жертви, горещите вълни са били причина в 91% от случаите, като вълната през лятото на 2003 г. е погубила 80 хил. души.
Подобни горещи вълни след 2003 г. са довели до значително по-малко жертви, „тъй като са били взети мерки за адаптиране в различни страни и от различни участници“, например инсталиране на климатици, отбелязва ЕЕА.
На глобално ниво Световната метеорологична организация оценява, че броят на свързаните с времето бедствия са се увеличили през последните 50 години, причинявайки по-големи щети, но по-малък брой смъртни случаи.
От ЕЕА казват, че данните от последните 40 години не позволяват да се даде категорично заключение за това дали ръстът в Европа се дължи на климатичните промени заради много непостоянните щети, отчитани през различните години.
„Всички опасности, които описваме като свързани с времето или климата, са повлияни от климатичните условия. Това не означава същото като да кажем, че са били повлияни от климатичните промени“, казва експертът на ЕЕА Ваутер Воневил за AFP.
Скорошни изследвания, най-вече на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC), показват, че честотата и силата на събития като суша и горски пожари по-лесно се свързват с климатичните промени, допълва той.
Все още липсват доказателства за други, например градушки.
Германия е страната в Европа, която е пострадала най-много, като икономическите щети възлизат на 107 млрд. евро, а човешките жертви – на 42 хил., през последните четири десетилетия.
Тя е следвана от Франция (99 млрд. евро и 26 700 жертви) и Италия (90 млрд. евро и 21 600 жертви).
Само 23% от материалните щети в Европа са били покрити от застраховка, но има и много големи различия сред страните.
В Румъния и Литва само 1% от щетите е бил застрахован спрямо 55% в Нидерландия и 56% в Дания.
Що се отнася до България, от 1980 до 2020 г. икономическите щети възлизат на 3,8 млрд. евро, а само 70 млн. евро от тях са били застраховани. Това означава, че едва 1,84% от общите щети са били застраховани. Човешките жертви от климатични събития са били 211 души за периода.
Освен това според данните годишните средни загуби заради природни бедствия за периода 2005-2014 г. като дял от средния годишен БВП в Словения, България и Румъния са най-големи – по над 0,35%, докато в Малта, Нидерландия и Люксембург те са най-ниски – под 0,03%.
23:12 | 13.09.22 г.