Разногласията как да реагира Европа на напрежението между Русия и Украйна са налице - преди дни френският президент Еманюел Макрон разговаря с руския си колега Владимир Путин в очевиден дисонанс с позициите на Вашингтон и Лондон, а Естония продължава да настоява Берлин да позволи оръжия, произведени в Германия, да бъдат доставени на Украйна.
В алианса вече има стратегия за реакция, ако Москва нападне своята съседка, но въпросът не е до стратегията, а кой ще плати цената, пише в коментар за европейското издание Politico Натали Тоци, директор на мозъчния тръст Институт за международна политика в Рим.
Когато става въпрос за цената е съвсем ясно, че европейците ще бъдат засегнати много по-сериозно, отколкото техните съюзници отвъд Океана. Да, те са съгласни да я платят, но тя ще продължи да им тежи в бъдеще, допълва анализаторът.
Много европейски държави имат близки отношения с Русия. Но в същото време всички в НАТО са съгласни, че кризата е предизвикана от струпването на руски военни по границата с Украйна. Никой не се противопоставя на политиката на НАТО, че всяка държава може да стане член на алианса. Същевременно обаче никой в НАТО - нито в Европа, нито от другата страна на Океана, не смята да участва във военни действия в Украйна и това е очевидно.
На този етап ЕС, САЩ и Великобритания са обединени, че първоначалният отговор на руска агресия ще бъдат санкции и има координирани реакции в тази посока. Страните са решени да стигнат по-далеч и са предвидени ограничения за руския финансов и енергиен сектор - области, които ще засегнат тежко Москва.
И тук започват проблемите за Европа. Ако икономическите санкции бъдат наложени в отговор на руска агресия и Москва прекрати отношенията си със Запада, включително и спре газовите потоци, европейците ще пострадат силно. Всъщност дори не е нужно "Газпром" официално да спре кранчето - енергийната инфраструктура може да пострада сериозно при военни действия в Украйна.
По този начин енергийната несигурност на Европа ще се окаже на безпрецедентни нива, особено на фона на ниските резерви от газ в хранилищата на континента и рекордните цени на газа в последните месеци. Европейците могат да останат на тъмно и студено до края на зимата, а цените да продължават да растат.
Но въпреки това Европа изглежда готова да плати тази сметка. Доказателство за това е поведението на Германия - след множество критики към Берлин германският външен министър Аналена Бербок коментира, че газопроводът "Северен поток 2" също е част от пакета със санкции - нещо, което страната доскоро изобщо не допускаше.
Напрежението между Русия и Украйна събуди грубо Европа, приспана от ниските цени на енергията от 2014 година насам. На континента бяха забравили, че енергийната сигурност не е гарантирана завинаги и сега е твърде късно да бъде избегната икономическата щета от санкциите, коментира Тоци и допълва, че сега страните трябва да положат усилия и да могат да избегнат подобна ситуация в бъдеще.
"Енергийната сигурност не може да бъде постигната за една нощ", пише още анализаторът.
Едно от решенията е декарбонизацията, но тя трябва да бъде съчетана с вътрешни усилия - например енергийна ефективност, и външна диверсификация на енергийните доставки. Създаването на общи стратегически резерви от природен газ също трябва да бъде част от мерките на Европа.
Кризата няма да свърши безболезнено за нито една от страните в този конфликт, но каквото и да се случи това не е краят на напрежението, обобщава Тоци. Затова и е нужно Европа да се поучи от своите грешки и следващият път да бъде подготвена.
06:59 | 14.09.22 г.