Русия ще поиска от НАТО да разясни дали възнамерява да задейства ключови ангажименти в областта на сигурността, заяви руският външен министър Сергей Лавров, след като Москва съобщи, че отговорът на алианса на исканията ѝ не стига твърде далеч, предава Ройтерс.
Русия принуждава ръководения от САЩ алианс и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в която членуват 57 страни, да водят преговори за регионалната сигурност чрез струпването на около 100 хил. военни близо до Украйна, като в същото време отрича да има планове за нахлуване.
В петък руският президент Владимир Путин заяви, че САЩ и НАТО не са отговорили на основните искания на Москва в областта на сигурността в конфликта им заради Украйна, но изрази готовност да продължи преговорите.
„Днес чрез министерството на външните работи изпращаме официално искане до нашите колеги в алианса и ОССЕ, като ги призоваваме да обяснят как възнамеряват да задействат ангажимента си да не укрепват сигурността си за сметка на сигурността на останалите“, каза Лавров пред държавната телевизия.
„Ако нямат намерение да го направят, тогава трябва да обяснят защо. Това ще бъде ключов въпрос при определянето на бъдещите ни предложения, които ще докладваме на руския президент Владимир Путин“, допълни Лавров.
Русия ще иска от Запада не само обещания, а и правнообвързващи гаранции в областта на сигурността, „които ще донесат сигурност на целия европейски континент с пълно, равнопоставено зачитане на легитимните интереси на Русия“, изтъкна руският външен министър.
Русия иска НАТО да изтегли войските и въоръжението си от Източна Европа и да забрани на съседната ѝ страна Украйна да се присъединява към алианса. Вашингтон и съюзниците му от НАТО отхвърлят това искане, но твърдят, че са готови на разговори по други теми като контрола върху оръжията и мерки за укрепване на доверието.
В неделя генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че алиансът няма планове да разполага бойни части в Украйна в случай на руско нашествие.
На въпрос на ВВС Television дали изключва изпращането на войски на НАТО в Украйна, ако Русия наистина нахлуе в страната, Столтенберг заяви: „Нямаме планове да разполагаме бойни части на НАТО в Украйна…, съсредоточени сме върху предоставянето на подкрепа“.
„Има разлика между това да си страна член на НАТО и силен и много ценен партньор като Украйна. Няма никакво съмнение в това“, допълни Столтенберг, цитиран от Ройтерс.
Британският външен министър Лиз Тръс съобщи, че британското правителство ще въведе нови закони тази седмица, разширяващи обхвата на санкциите, които страната може да налага на Русия в опит за възпиране на агресия към Украйна.
Преди време Тръс не изключи възможността за персонални санкции срещу президент Владимир Путин, ако Русия нахлуе в съседната си страна, припомня Ройтерс.
„Законодателството ни позволява да ударим много по-разнообразни мишени. Затова никой не трябва да смята, че ще бъде имунизиран от тези санкции“, каза пред Sky News Тръс, която трябва да посети Украйна и Русия през идните две седмици.
Преди това само компании с пряко участие в дестабилизирането на Украйна можеха да бъдат засегнати от санкциите, уточни тя. Според плановете, които ще бъдат представени следващата седмица, кръгът ще бъде разширен и може да включва руски финансови институции, енергийни компании и близки до Кремъл олигарси.
„Всяка компания, представляваща интерес за Кремъл и режима в Русия, може да бъде засегната, така че олигарсите на Путин няма да има къде да се скрият, както и руските компании, участващи в подкрепата на руската държава“, каза британският външен министър.
На въпрос дали новите правомощия може да включват възможност за изземване на имоти в Лондон, Тръс заяви: „Нищо не е изключено“.
Институтът Център за американски напредък заяви в статия за санкциите миналата седмица, че Великобритания ще се изправи пред предизвикателство да изкорени заможните руснаци с връзки в Кремъл от Лондон заради близките отношения „между руските пари и управляващата Консервативна партия в Обединеното кралство, медиите и имотната и финансовата ѝ индустрия“.
В отговор на въпрос за това Тръс заяви: „Има реална заплаха за свободата и демокрацията в Европа. И това е по-важно от краткосрочни икономически ползи както за Великобритания, така и за нашите европейски съюзници“.
06:25 | 13.09.22 г.