Китай тества границите на европейската сила

Но политиката на Китай съдържа и рискове, които Пекин може би не отчита напълно. Вземайки на мушка веригата за доставки на ЕС, китайците се прицелват в цялостта на единния европейски пазар, който е от централно значение за икономиката и стратегическите стремежи на ЕС. Както казва Янка Ортел от Европейския съвет по външни отношения: „Чрез европеизирането на проблема Китай превърна това в тест за целия ЕС.”

Това не е само теоретичен въпрос. Някои европейци се опасяват, че следващата страна в радара на Китай ще бъде Чехия, чиито правителство и политици също са приятелски настроени към Тайван. Чешките фабрики играят централна роля във веригата за доставки на ЕС, така че бойкотирането от Китай на продукти с чешки компоненти може да създаде хаос в единния пазар.

Някои европейски политици насаме показват раздразнение, че литовците са действали, без да се консултират с останалата част от ЕС. Но литовците не са нарушили политиката на ЕС за „единен Китай“. А подкрепата за демокрацията и защитата на малките нации са основни европейски ценности.

Представители на ЕС обещаха подкрепа и солидарност с Литва. Вече бе заведено дело срещу Китай в Световната търговска организация, но може да отнеме години то да се реализира. Затова французите, които в момента председателстват ЕС, се стремят да ускорят приемането на законодателство срещу агресивните практики. Това ще позволи на ЕС да отвърне на насилствените търговски мерки на Китай, или която и да е друга държажва, с набор от мерки, които могат да включват блокиране на инвестициите и мита.

Хубавото на тези инструменти, що се отнася до Брюксел, е, че те са търговски мерки. За разлика от чисто външнополитическите въпроси, които изискват единодушие, решенията относно търговията могат да се вземат с мнозинство. Това би означавало, че приятелите на Китай в ЕС - преди всичко Унгария и Гърция - няма да могат да предотвратят приемането на законодателство срещу агресията или неговото прилагане.

Райнхард Бютикофер, влиятелен член на Европейския парламент, който беше лично санкциониран от Китай, смята, че кризата с Литва може да доведе до скок напред в способността на Европа да обладава мощ. Както казва той: „Взаимовръзката между търговията и външната политика изведнъж ни позволява да използваме търговската политика за по-ефективно провеждане на външната.“

Но законодателните процеси на ЕС са сложни, което прави малко вероятно инструментите за борба с агресията да бъдат договорени преди лятото. Дотогава Литва може да се принуди да отстъпи.

В интерес на европейците е да предотвратят това. Ако Китай успешно изнудва Литва, докато ЕС наблюдава безсилно отстрани, урокът ще бъде научен - не само в Пекин, но и в Москва и Вашингтон.