Той определи миналата година като рекордна и за българските стартъп компании. "Общо около десетина български компании са привлекли инвестиция от над 1 млн. евро през изминалата година, което е много добър резултат. Това слага България на международната карта", коментира Натанаил Стефанов.
На първо място сред факторите, които помагат на растежа, той постави "натрупването през годините".
"Може да се каже, че много фондове, правителства и асоциации в продължение на дълги години правят усилия Европа да бъде на картата на рисковия капитал. Още един фактор е рециклирането на опита. Има случаи, в които даден предприемач, направил успешна компания или дори да се е провалил, натрупва опит, който влага в последваща инициатива, която става успешна", даде пример експертът.
Натанаил Стефанов посочи, че начинът за достъп до инвеститорите се промени – благодарение на пандемията е по-лесно да организираш среща с инвеститор, независимо в коя част на света се намира, но става много по-трудно да вземеш пари от него, а причината е липсата на лична връзка. Той напомни, че едно от неписаните правила е инвеститорът да има жива връзка с основателите на дадена компания.
На въпрос дали пандемията е променила поведението на компаниите за рисков капитал и техните интереси, представителят на ръководството на BESCO каза: "И да, и не. Не, защото процесът е дълъг. Пазарът, колкото и бързо да се изменя, все пак има тенденции, които са устойчиви. Например, ако изкуственият интелект е бил интересен и горещ през последните три години, той ще бъде интересен и през следващите три до пет години“, е мнението на Стефанов. Той очаква, че ще има фондове, които започват да инвестират в т.нар. технологии на бъдещето – например в квантови компютри.
По думите му обаче, въпреки изоставането на Европа от Северна Америка и Азия инвеститорите търсят по-голяма възвращаемост и се активизират на развиващ се пазар и това е причина да видим инвеститори като SoftBank и Global Fibre на европейския пазар.
„През последните години започнахме да виждаме фондове, които не са просто генералисти, а са избрали конкретни вертикали, в които да инвестират, подчерта Стефанов. "Може би все още повечето от успешните стартъпи са в сферата на корпоративния софтуер, финансови технологии и електронна търговия. Освен това има повече компании, които се занимават с анализ на големи данни, изкуствен интелект, машинно самообучение.“
Експертът отбеляза, че България е доста силна в сферата на блокчейн технологиите, облачните технологии и такива, свързани с Web 3.0, което са част от бъдещето на интернет.
„Тези, които за мен са много интересни и не са толкова големи като обем и размер на инвестициите, това са компании, инвестиращи в сферата на космос, роботика, интернет на нещата и биотехнологии", каза още представителят на BESCO.
Положителни са очакванията на Натанаил Стефанов за бъдещото развитие на инвестициите в български стартъпи. "Има доста налични фондове и средства. Мога да насърча хора, които се чудят дали да стартират компания или идея – давайте, сега е моментът. Няма по-благоприятно време и място от сега и тук", коментира той.
На колко възлиза привлеченият от стартъпите капитал в света? Колко български стартъпи са близо до титлата еднорог? Каква част от компаниите, които привличат рисков капитал, успяват да изградят устойчив бизнес в дългосрочен план? Увеличава ли се делът на частното финансиране или публичните фондове са основният източник на финансиране за българските стартъпи?
Материалът не е повод за инвестиционно намерение!
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие“ може да гледате тук.
10:35 | 13.09.22 г.