Лесно е да си помислим, че дните на Борис Джонсън са преброени след изявата му през Камарата на общините в сряда.
От седмици британският министър-председател е под постоянен натиск заради разкритията, че служителите на Даунинг стрийт, както и Джонсън, съпругата му и висшите членове на кабинета, са си организирали партита в разгара на пандемията, по време на действащи ограничителни мерки, пише Politico.eu.
Гневът, насочен към Джонсън, кипи от понеделник, след като от изтекъл имейл стана ясно, че един от старшите му помощници е поканил повече от 100 служители на събиране и ги е насърчил да „донесат собствен алкохол“. Според информацията в имейла и Джонсън е присъствал. Това обърна срещу него дори медиите, които го подкрепят по принцип.
Точно преди да отговаря на въпроси от опозиционния лидер на лейбъристите на седмичната сесия за въпроси към министър-председателя в сряда, Джонсън даде кратко изявление пред препълнената зала, в което се извини, че е присъствал на партито през май 2020 г. По същото време на британците им беше забранено да се срещат с повече от един човек на открито.
Джонсън коментира, че „безусловно вярва, че това е служебно събитие“, което лидерът на лейбъристите Кийр Стармър незабавно осъди като „нелепо“.
Джонсън може и да е казал, че съжалява, но този ход - меко казано, едва ли ще удовлетвори критиците му в опозицията или в собствената му партия.
Консерваторите са на мнението на Стармър. В реч Дъглас Рос, лидерът на Шотландската консервативна партия, призова публично Джонсън да подаде оставка. По-късно депутатът от торите Уилям Раг коментира пред BBC Radio 4, че позицията на премиера е „несъстоятелна“.
Друг консервативен депутат посочва, че извинението му е „половинчато“, а негов колега вече е изпратил писмо до специалната комисия, която може да предизвика лидерска надпревара, която пък да свали Джонсън от поста му.
Все пак е трудно британските премиери да бъдат свалени по средата на изборния цикъл и надеждата на Джонсън е да успее да издържи достатъчно дълго, така че гневът срещу него да утихне. Той обаче ще трябва да докаже, че избирателите са на негова страна.
Крис Къртис от социологическата компания Opinium прогнозира, че той няма да се измъкне невредим. „За разлика от предишни скандали с премиери, при този лоялните преди това негови избиратели са отблъснати. Така рейтингът му достигна до рекордно ниско ниво“, посочва той.
Въпреки мрачните настроения други казват, че е твърде рано да се отписва Джонсън. Близки наблюдатели на премиера предполагат, че опонентите му твърде бързо са се опитали да бъдат резки и рискуват да получат обратна реакция.
Един бивш министър определи реакциите на колегите си като „прекомерни“ в сравнение с мнението на обществеността. Джеймс Джонсън, основател на JL Partners и бивш съветник на Тереза Мей, казва, че скандалът е „породил проблясък на гняв, но той бързо избледнява“.
Андрю Гимсън, биографът на Джонсън, твърди, че макар ситуацията да е „много сериозна“, „може в един момент да има реакция срещу многобройните му критици, ако преиграят с ръката си“.
Консервативната партия на Джонсън е известна като брутална, когато става въпрос за сваляне на собствените си лидери. За да се решат на такава стъпка обаче, трябва да има „голямо нещо“. Роджър Гейл, дългогодишен член на Консервативната партия, описа Джонсън като „ходещ мъртвец“ по националните новини в сряда. Бившият канцлер Джордж Озбърн използва идентичен език, за да опише Тереза Мей през 2017 г., след което тя остана на поста близо две години.
Озбърн признава обаче, че „няма представа дали шоуто ще продължи още шест седмици или шест години“.
За да стигне по-далеч, Джонсън трябва да преживее три критични момента. Първият е разследването на Сю Грей, опитен и страховит държавен служител, по обвиненията за партитата. Джонсън до известна степен изпревари голямото разкритие, като призна, че е присъствал на едно от тези партита. Ако нейните констатации са особено категорични обаче, те могат да се окажат последната капка за депутатите и те да решат, че Джонсън трябва да си ходи.
Съществува също така възможност полицията да реши да започне официално разследване, което ще засили натиска над премиера.
И трето, едно наблюдение, направено многократно от ветерани на консерваторите, е, че ключовият повратен момент ще бъде, когато депутатите решат, че той вече не е електорален актив. През по-голямата част от годината това е абстрактен въпрос, но с предстоящите местни избори през май скоро ще бъде изпробван на практика.