Растящите цени на електроенергията оказват сериозен натиск върху европейците, които се надяваха на известно облекчение след две години на ограничения и опасения за загубата на работните места, пише Bloomberg. Потребителите са притиснати от високите цени, след като инфлацията достигна пик за последните две десетилетия. Това вече започва да оказва влияние върху потреблението, което е от съществено значение за възстановяването на европейската икономика, пострадала сериозно от пандемията.
През миналата година цената на природния газ се повиши с 300% на фона на ограничените резерви и повишеното търсене, когато държавите започнаха да премахват ограниченията и икономиката тръгна нагоре. Скъпата енергия подхрани инфлацията. Изчисленият на Bank of America сочат, че разходите на домакинствата за енергия през 2022 година ще се увеличат с 50%, а правителствената помощ ще покрие само малка част от тях.
Изчисленията на Bloomberg Economics сочат, че енергийната криза може да свали около 1% от брутния вътрешен продукт на Европа, като намалението ще варира в отделните държави. Допълнителна държавна подкрепа може да ограничи последиците.
Прогнозата на Banque Pictet & Cie сочи, че само през първото тримесечие на 2022 година скъпата енергия ще свие ръста с 0,2 пункта. Една от причините е намаляване на потреблението, но от друга страна и индустрията също даде заявка, че ще ограничи производството си, за да ограничи разходите.
На този фон и анализаторите на UBS ревизираха надолу прогнозата си за ръста на европейската икономика през 2022 година - до 4,2%, спрямо 4,8%. Те виждат заплака за икономическото развитие не само във високите цени на енергията, но и разпространението на омикрон варианта на коронавируса и вероятността за въвеждане на нови рестрикции.
Но голяма част от тези опасения може и да не се сбъднат, защото в домакинствата все още има големи спестявания, които се натрупаха по време на пандемията. Трудовият пазар също изглежда солиден и европейците могат да разчитат на заплатите си.
Проблемът е в домакинствата с ниски доходи, за които ефектът от скъпата енергия е очевиден, посочват от UBS и допълват, че ефектът ще бъде видим в Източна Европа.
Източник: Bloomberg
От графиката е видно, че домакинствата в Източна Европа плащат по-голям дял от доходите си за електроенергия, газ и други горива спрямо държавите в Западна Европа. Данните са за 2020 година, тоест преди развитието на енергийната криза в пълен мащаб, но данните от последните седмици сочат, че в Полша например инфлацията вече надхвърля 8,6%, спрямо 5% за страните от еврозоната.
Естония и Литва пък очакват двуцифрена инфлация.
Полски миньори блокираха доставките на въглища за два дни през миналата седмица с искане за увеличаване на заплащането, адекватно на увеличеното търсене на въглищата през миналата година. Те поискаха това увеличение, за да платят сметките за енергия, генерирана благодарение и на техния труд.
Забавяне на инфлацията
Очакванията са, че през 2022 година инфлационните процеси в Европа ще се забавят, но засега растящите цени увеличават все повече и повече товара върху потребителите. Надежда дават намаляващите цени на газовите фючърси, но тенденцията може да бъде обърната всеки един момент, ако температурите паднат значително или напрежението между Русия и Европа се увеличи.
В краткосрочен аспект скъпата енергия не е заплаха за растежа в еврозоната, защото правителствата вземат необходимите мерки, коментира анализаторът Надиа Гарби от базираната в Женева инвестиционна компания Pictet. Тя обаче добавя, че високите цени могат да бъдат съществено предизвикателство пред икономическия растеж, особено ако правителствата започнат да оттеглят помощта, която отпускат досега.