Бързо ускоряващата се инфлация струва скъпо не само на потребителите, но и на германската държава. „Крайният резултат е минус от около пет милиарда евро", казва данъчният експерт от Института за световна икономика в Кил (IfW) Йенс Бойсен-Хогрефе.
Вярно е, че повишаването на цените осигури на държавата по-високи приходи от данък върху добавената стойност, но „в същото време обаче държавата трябваше да плаща по-високи цени", обясни експертът, който е член на работната група по данъчни оценки към Федералното министерство на финансите.
„Погледнато от гледна точка на потреблението и инвестициите, силната инфлация всъщност по-скоро е навредила на държавата като цяло", казва Бойсен-Хогрефе. Например федералните, провинциалните и местните власти харчат около 50 милиарда годишно за строителство - на пътища и сгради. Цените на строителството обаче се повишиха особено рязко. Икономистът от IfW изчислява, че това е довело до допълнителни разходи за държавата в размер на около 1,3 млрд. евро в сравнение с една по-нормална инфлация.Негативните последици са още по-големи за държавното потребление: властите и министерствата харчат много пари всяка година - за ново офис оборудване, разходи за електричество и отопление на офиси до бензин за служебните автомобили. И в този случай се налага да се плаща повече заради високата инфлация. „Това доведе до допълнителни разходи в размер на около 7 млрд. евро“, изчислява Бойсен-Хогрефе.
„При вносна инфлация държавата може само да губи“
Това обаче се компенсира и от по-високите приходи от ДДС, тъй като те автоматично се увеличават с повишаването на потребителските цени. Според изследователя обаче тези допълнителни приходи вероятно ще възлязат на едва около 700 млн. евро. В случая на частни инвестиции в строителството по-високите цени вероятно са вкарали в държавната хазна още почти 2,5 млрд. евро. Тези допълнителни приходи за около 3 млрд. евро обаче се компенсират от по-високите разходи в размер на около 8 млрд. евро, поради което в крайна сметка държавата разполага с по-малко пари.
Бойсен-Хогрефе взема за основа на изчисленията си очаквания за тази година среден темп на инфлация на частното потребление от около три процента и го сравнява с целевата стойност на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%. По този начин той приспада и специалния ефект от повишаването на ДДС. Коригираният процент на инфлация е 2,3%. „Държавата може само да губи от вносната инфлация", каза Бойсен-Хогрефе, визирайки развитието на цените на петрола, газа и други вносни стоки, които са станали особено скъпи през 2021 г.
При вътрешната инфлация увеличението на данъците върху печалбата и заплатите, както и на социалноосигурителните вноски, вероятно ще компенсира всичко останало. „Държавата винаги има добри карти, когато заплатите нарастват силно", казва експертът. След това нарастват и приходите от вноски, които са свързани с развитието на заплатите - например за пенсионно осигуряване, здравеопазване, отпуск по болест и осигуряване при безработица“, казва той.