ЕС трябва да търси дългосрочни решения за изкореняване на енергийната бедност

Въпреки че редица държави членки на Европейския съюз (ЕС) предоставят финансова подкрепа на домакинствата с ниски доходи, засегнати от нарастващите сметки за енергия, Европейската комисия (ЕК) се фокусира върху дългосрочни решения като засилване на енергийната ефективност и по-широко налагане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), които имат потенциала да „изкоренят енергийната бедност“ веднъж завинаги, пише Euractiv.

Енергийната бедност е „реален проблем“ на фона на настоящото покачване на цените на енергията, който е свързан с невъзможността на хората да плащат сметките си за електроенергия, генерирана чрез изкопаеми горива, изтъква Адела Тесарова, служител в енергийния отдел на ЕК. 

„Искаме да избегнем възможността този проблем да се задълбочи чрез декарбонизацията “, споделя тя по време на онлайн събитие, организирано от Euractiv. Според Тесарова поради тази причина ЕК е предложила създаването на фонд за социален климат на стойност 72,2 млрд. евро за периода 2025-2035 г.

Продължаващата криза с цените на енергията постави енергийната бедност в светлината на прожекторите, докато страните в ЕС се борят да облекчат тежестта върху най-уязвимите домакинства с краткосрочни мерки, например директна парична подкрепа.

Около 31 милиона европейци живеят в енергийна бедност и не са в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли през зимата, показват данни на Евростат.

Схемите за пряко подпомагане на техните доходи, като енергийните ваучери на Франция, се подкрепят от ЕК, която през октомври представи „набор от инструменти“ за справяне с нарастващите цени на енергията в краткосрочен план.

В дългосрочен план Брюксел предложи „структурни мерки“ за повишаване на енергийната ефективност и налагане на ВЕИ, които ще намалят зависимостта на Европа от изкопаемите горива, изтъква Тесарова.

„Дистанцирането от изкопаемите горива е начин за изкореняване на енергийната бедност“, изтъква тя, цитирайки програми на ЕС, помагащи на хората да изолират домовете си, и други инициативи за насърчаване на ВЕИ.

„Защото ако хората не са зависими от изкопаемите горива, няма да се сблъскваме с енергийна бедност“, добавя Тесарова.

Въпреки това отговорът на ЕС на нарастващите цени на енергията създава разделения между държавите членки.

Лидерите на ЕС обсъдиха темата на среща на върха по-рано този месец, но не можаха да постигнат обща позиция поради разногласия относно схемата за търговия с квоти на въглеродни емисии (ETS).

Испания и Полша призоваха ЕС да ограничи волатилните цени на пазара на въглеродни квоти чрез ограничаване на спекулативната активност, позиция, която противоречи на тази на други страни, включително на Германия.

„Системата за търговия с емисии не работи“, изтъкна полският премиер Матеуш Моравецки след срещата на върха на ЕС миналата седмица, добавяйки, че по-високите разходи за въглерод „са много опасни“, защото повишават производствените разходи и потребителските цени.

Павел Чох, вицепрезидент по корпоративните въпроси в полската държавна електроенергийна компания PGE, заяви, че високите цени на енергията са основен двигател на енергийната бедност.

„Ето защо пакетът „Готови за 55“ трябва не само да даде възможност за постигане на новите европейски цели за климата, но и да смекчи отрицателния ефект, който предложените промени ще имат върху сметките на потребителите“, изтъква Чох, позовавайки се на пакета на ЕС за чиста енергия и климатични закони, внесен по-рано тази година, който има за цел да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г.

В случая с Чехия и Словакия енергийните разходи вече надхвърлят 20% от бюджета на едно средностатистическо домакинство, посочи Чох. А в случая с Румъния, Унгария и България делът на енергийните разходи е около 15%, добавя той.

Според него ако зелените реформи на ниво ЕС не са придружени от финансова подкрепа, енергийните компании няма да имат друг избор, освен да увеличат цените, за да осигурят финансиране за нови инвестиции в чиста енергия.

„Увеличаването на цените трябва да вземе предвид социалните въздействия и трябва да се въвежда постепенно“, смята Чох. „Ето защо разумният темп на преход към климатичен неутралитет, който отразява националните условия, е от решаващо значение, особено сега когато цените на електроенергията и газа в ЕС са много, много високи“, добавя той.

Нилс Фулсанг, датски депутат от групата на социалистите и демократите (S&D) в Европейския парламент, е съгласен, че трябва да се направи нещо, за да се избегне повишаване на цените на енергията по време на зеления преход.

„Вярвам също като социалдемократ, че ако не го направим по социално справедлив начин, изобщо няма да имате зелен преход“, изтъква той пред участниците в събитието. „Виждали сме примери за това във Франция, като движението на Жълтите жилетки, протестиращи срещу политиките за климата“, които повишиха цените на бензина и дизела, напомни той.

Байба Милтовица от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), консултативен орган на ЕС, предупреди да не се прокарват зелени политики, без същевременно да се предоставя финансова помощ на хората да санират домовете си и да преминат към системи за по-чисто отопление. 

„Разбира се, че трябва да премахнем изкопаемите горива“, изтъква тя. „Но от другата страна е обществото“ и хората, които „вече се сблъскваха с енергийната бедност преди кризата с цените на енергията“, предупреди тя.

Според Димитри Вергне от организацията на потребителите BEUC цялата дискусия за енергийната бедност трябва да бъде преструктурирана.

„Твърде често проблемът с енергийната бедност се разглежда като проблем на социалната политика и нашата гледна точка като потребителска група е, че това е преди всичко системен проблем“, включващ цялата енергийна система и нейната инфраструктура.

Като се съсредоточава само върху социалната политика, ЕС ще смекчи социалното въздействие от нарастващите цени на енергията върху бедните потребители, но „никога няма да се справи с основните причини за енергийната бедност“, посочва Вергне.

Според него предложеният от ЕК пакет от закони за енергетиката и климата „Готови за 55“ е правилният начин да се постигне това.

„Не смятаме, че пакетът „Готови за 55“ представлява риск за увеличаване на енергийната бедност. Това, което смятаме, е по-скоро обратното – пакетът е най-добрата възможност да се справим с причините за енергийната бедност“ с амбициозни програми за обновяване на сградите и преминаване към чисти отоплителни системи.