Меденият месец за новото германско правителство може би официално приключи: заместник-канцлерът Роберт Хабек заплаши да блокира спорния газопровод „Северен поток“ 2 като част от санкции срещу Русия, разкривайки напрежението в коалицията относно проекта, коментира EurActiv.
Противоречивият тръбопровод заобикаля Украйна и дава на „Газпром“ пряк път до най-големия му клиент в Европейския съюз – Германия, предизвиквайки опасенията на критиците за използването на газа като политическо оръжие.
„От геополитическа гледна точка тръбопроводът е грешка“, казва Хабек в интервю за FAZ, публикувано на 19 декември, разкривайки пукнатините между Зелените и Социалдемократите в германското правителство.
„Всички страни бяха срещу него освен Германия и Австрия“, добавя той.
Докато движението на руските военни по границата с Украйна подклажда опасенията за поредната инвазия, лидерите на ЕС призоваха канцлера да бъде готов да наложи санкции върху любимия на Кремъл проект „Северен поток 2".
Шолц обаче отклони поемането на такава отговорност, заявявайки, че решението за одобрението на тръбопровода в момента е в ръцете на германския енергиен регулатор. Органът временно спря проекта миналия месец, тъй като базираният в Швейцария консорциум Nord Stream 2 първо трябва да основе компания съгласно германските закони, за да си подсигури лиценз за управление.
„Орган в Германия решава това по един напълно неполитически начин“, но възможни действия за гарантирането на границите на Украйна е „съвсем друг въпрос“, казва Шолц на европейските си колеги, според CLEW.
Германският външен министър Аналена Бербок, която е от Зелените, обаче вижда нещата в друга светлина.
„Така, както стоят нещата в момента, този газопровод не може да бъде одобрен, защото не отговаря на изискванията на европейските енергийни закони“, каза Бербок за ZDF на 12 декември, допълвайки, че „въпросите със сигурността още не са решени“.
Нещо повече, ясно е, че „в случай на по-нататъшна ескалация този газопровод не може да бъде свързан с мрежата“, заяви тя, отбелязвайки, че споразумението със САЩ през последната година управление на Ангела Меркел предвижда подобно разбиране. САЩ поискаха да се гарантира териториалната цялост на Украйна, без да потвърждава санкциите срещу газопровода, които предизвикаха недоволство в Берлин.
Позицията на Бербок сега се засилва от колегата ѝ от Зелените Роберт Хабек.
„Всяко ново военно действие не може да остане без тежки последствия“, заяви Хабек в интервюто. Възможността да се блокира газопроводът ще бъде на масата, ако „има ново нарушаване на териториалната цялост“ на Украйна, каза той.
Тъй като Шолц бе официално избран за канцлер на 8 декември, раздорът може би слага край на най-краткия меден месец за германско правителство и разкрива трудната позиция, в която се намира коалицията му.
Германия разчита сериозно на газа: над 25% от енергията, която се използва в страната, идва от природен газ, а по-голямата част от него се внася от Русия.
„Нуждаем се от този газопровод“, заяви социалдемократът и регионален премиер на Мекленбург-Предна Померания Мануела Швезиг в интервю за Spiegel, предупреждавайки срещу „смесването на строежа на тръбопровода с външнополитически въпроси“.
Новият канцлер явно се оказва между чука и наковалнята по отношение на исканията на партията. Той е и публично предизвикан от собствения си заместник-канцлер и някои от най-силните министри, разкривайки вътрешни напрежения в младата коалиция.
Тръбопроводът за 11 млрд. евро, който бе наречен „най-голямата грешка“ на Ангела Меркел от президента на Европейската народна партия Доналд Туск, може да продължи да разтърсва вътрешната и външната политика дълго след нейното оттегляне.
03:51 | 12.09.22 г.