Председателят на Европейския съд: Европейският проект е под заплаха

Председателят на Европейския съд Коен Ленартс няма съмнение, че буря около върховенството на закона може да потопи проекта за обединена Европа.

Brexit, изненадващо решение на германски съд и демократичният упадък в Полша и Унгария поставиха Европейския съд в центъра на безпрецедентна политическа битка, която засега не утихва.

В интервю за Politico Ленартс отвръща сериозно срещу предположенията, че Европейският съд е влязъл в битка за власт, аргументирайки се, че съдът просто е изпълнявал своите договорни задължения да защитава правните устои на блока. Той отбелязва, че макар някои страни основателки на ЕС да смятат, че правомощията на съюза да отиват по-далеч от първоначално очакваното, той предупреди, че нови членки – например Полша и Унгария, не могат да твърдят това, тъй като последствията от членството са били много по-ясни, когато са влезли.

„Авторитетът на Европейския съд и върховенството на закона на ЕС бе оспорен в различни страни членки – не само от политици, но и от определени конституционни съдилища“, каза Ленартс. „Това е изключително сериозна ситуация, която заплашва оцеляването на европейския проект в сегашния му вид“.

Тези обвинения за заграбване на властта идват от различни краища на континента, но се свеждат до един и същ аргумент.

От Великобритания с Brexit до Полша съдиите в Люксембург са описвани от политици и медии като технократски елит, който посяга на суверенитета на избраните лидери, подкрепяйки твърде широко тълкувание на това, което европейските институции са си дали като правомощия.

„Европейският съд явно извлича нови компетенции за ЕС“, каза полският премиер Матеуш Моравецки пред Европейския парламент наскоро например. Договорните разпоредби, гарантиращи правомощията на националните правителства „щяха бъдат нищожни и празни, ако зависеше само от Европейския съд да решава къде е линията на разделение“, добави той.

Предимството не е основният проблем

Макар че често се представя като конфликт над „предимството“ на правото на ЕС над националното право, има малко съмнение, че където ЕС е получил правомощия от договорите, правото на блока трябва да има предимство. Въпросът тогава е колко дълбоко в различни сфери на живота достигат правомощията на ЕС.

А последният арбитър е Европейският съд, който има върховна власт да тълкува правото на ЕС.

„Винаги звучи впечатляващо да говорим за предимство [на европейското право] и някои страни членки ще критикуват този принцип“, казва Ленартс. „Но всъщност това е просто куха реторика. Единственият въпрос е дали съюзът има компетенция“.

Тази компетенция се разширява с годините, когато икономическата общност на Европа се разраства все повече в политически съюз. Но с увеличаването на правомощията на Европейския съд, растат и критиките към него.

Ленартс, който е белгийски професор по право, започнал съдебната си кариера през септември 1989 г. малко преди падането на Берлинската стена, е на фронтовата линия на тази еволюция. Ленартс се мести в топ съда през 2003 г. и става негов председател през 2015 г. - пост, на който е преизбран за трети път през октомври. Като председател Ленартс разпределя делата сред съдиите и председателства голямата камара от 15 съдии, които се занимават с по-важните случаи. Той е и публичното лице на институцията, роля, която става все по-политическа – а вътрешни източници казват, че той се чувства удобно в нея.

„Страните членки в договорите прехвърлиха толкова много компетенции в последователни вълни на съюза“, каза Ленартс. „Още и още компетенции се предоставят на съда, които докосват онези социално чувствителни теми като религиозния плурализъм“, казва той.

В случая с Полша Ленартс повтаря коментарите на френския президент Еманюел Макрон, който нарече спора по върховенството на закона с Варшава „проблем на независимостта на правосъдната система“, а не на върховенството на закона на ЕС.

„Компетенция на всяка страна членка например е да организира правосъдната си система както намери за добре. Но страните членки не трябва да подкопават в очите на обществото независимостта и безпристрастността на съдиите“, казва Ленартс.

Независимостта на съдебната система е основен проблем в споровете по върховенството на закона на ЕС с Полша и Унгария. Европейският съд през октомври удари Варшава с рекордна ежедневна глоба от 1 млн. евро за това, че не спазва решение на съда, свързано със съдебната реформа.

„Наше задължение е да кажем: всички сме обвързани със същите тези основни ценности, заложени в Член 2 [от Договора на ЕС]”, казва Ленартс. „Затова това не е заграбване на власт. Това е просто опазване на основата, върху която договорът – споразумението между страните членки, лежи“, допълва той.

Чети какво подписваш

Друг въпрос е дали страните от ЕС, когато се съгласяват да основат или да се присъединят към съюза, напълно осъзнават колко далеч ще ги отведе това.

„Съдът използва неяснотите в договорите, за да проверява съдебната система на страните членки по начини, които не можеха да се предвидят през 1992 г.“, казва Даниел Сармиенто, професор по европейско право в Complutense University в Мадрид. „Значителен брой страни членки, които не се отдръпват в момента, смятат, че контролът върху назначаването на съдии е станало политика на ЕС“.

Ленартс признава, че може да изглежда трудно за страните да предвидят обхвата на ангажиментите си към ЕС. „Може да сте прави донякъде, че някои лидери може да не са били изцяло наясно с обхвата на тези принципи, но често точно това е случаят. Когато отделни лица се съгласят на един договор, често се случва една от страните по-късно да каже: чакай малко, нямах предвид точно това“.

В случая с Полша Ленартс настоява, че е важно другите страни в ЕС да вярват, че съдебната система на Полша е независима и безпристрастна, тъй като националните съдилища разчитат на съдилищата в други страни, за да екстрадират престъпници или заподозрени например.

„Това, което има значение за нас, са минималните изисквания, на които трябва да отговарят националните съдебни системи, за да се гарантира взаимно доверие между тях“, казва той.

Ленартс отбелязва още, че обвиненията в заграбване на власт имат дори по-малко смисъл за страни, присъединили се към ЕС през 2004 г. (като Полша и Унгария) или по-късно, тъй като те са приели натрупаното законодателство на ЕС при влизането си. „Всяка страна, която влиза в ЕС, приема съюза такъв, какъвто е в онзи момент“, казва той.

„Изкуството на съда е да налага изборите, направени от законодателната власт на ЕС, които са балансирани политически решения, и да накара да работят, без да придърпва твърде много в една или друга посока“, казва още той. „Съдът е съдебен, а не политически актьор“.