"Очакваме да видим първите 100 дни или поне 10, за да можем да кажем нещо по-конкретно. Оптимист съм, защото четири партии, които са трудно съвместими, постигнаха съгласие по ключови приоритети, по специфични задачи. Те сложиха всичко това в коалиционно споразумение, което е доста детайлно разписано и успяха да сформират правителство. Малко хора очакваха това да се случи без скандали и разправии. Случи се и това е добър знак", коментира той.
Попов се надява, че скоро ще започнат да се изпълняват конкретните проекти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, след което България ще получава и средства.
"Тъй като това са средства за конкретни проекти, те са обвързани с конкретни дейности, така че забавянето не е голям проблем. По-важно е проектите да бъдат добре разписани, да са договорени добре с Европейската комисия и да са адекватни, да пасват на нуждите на България", посочи той.
Попов цитира данни на Института за пазарна икономика, според които 43% от Националния план за възстановяване и устойчивост са обвързани с енергетиката, свързана с енергийната ефективност на сгради, осветление, нови мощности и батерии.
Той обаче обърна внимание на факта, че все още няма план за българските ТЕЦ-ове.
„Нямаме енергийна стратегия, имаме ред проблеми с управлението на енергетиката. Един от тях е управлението на Българския енергиен холдинг, което е един от проблемите в преговорите", напомни Юлиан Попов. "Това, че нямаме собствена стратегия за излизане от "въглищата" и въобще обща енергийна стратегия, наистина е много голям проблем и поставя преговарящия екип в много тежко положение. Всеки от преговарящите екипи трябва да отиде на преговори с някакви варианти. Не може в преговорите да се реши целта на преговарящия, а това непрекъснато се случва поради липса на ясна обща позиция по отношение на енергетиката.“
Според него щеше да бъде по-добре, ако по време на преговорите за енергийната политика на коалиционното управление преговарящите бяха по-конкретни. „Тогава щеше да има план за конкретни действия", смята енергийният експерт.
По думите му обаче това е трудно, като става дума за различни партии с различни възгледи.
Юлиан Попов напомни, че ядрената енергетика е заложена в коалиционното споразумение, в което се посочва, че тя ще се развива, но на основата на допълнителен анализ.
„Тоест, това е едно избягване от конкретен ангажимент и отлагане на самия въпрос. Много добре е този въпрос да бъде отложен, първо, докато има обща стратегия за страната, и второ, докато има един по-сериозен анализ за ядрената енергетика", съветва експертът.
Той е категоричен, че АЕЦ „Белене“ е „напълно бита карта“.
„Това няма как да се възроди. Другият въпрос е за удължаване на живота на АЕЦ „Козлодуй“ – докога може да се удължи... Говори се, че дори до 2049 година, това е възможно. Вторият въпрос е дали да се добави допълнителна мощност в Козлодуй. Всички тези перспективи пред ядрената енергетика трябва да бъдат поставени в контекста на това какво друго е възможно да се направи", е мнението на Попов.
Относно лицензирането на „Северен поток 2“ Попов коментира, че от новото правителство в Германия може да се очаква "доста по-безкомпромисно отношение към Русия".
"Рано или късно „Северен поток 2“ ще бъде лицензиран, но ще видим точно при какви условия. Това ще бъде много напрегнат процес на преговори между ЕС и Русия", очаква той.
Как Планът за възстановяване и устойчивост е обвързан със Зелената сделка? Може ли енергийната стратегия да дойде от частния сектор? Каква трябва да бъде ролята на държавата? Какво трябва да се направи с БЕХ?
Целия коментар вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
07:07 | 14.09.22 г.