Европейската комисия (ЕК) предложи днес набор от мерки за подобряване на условията на труд при работа през платформи.
С новите правила ще се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, могат да се ползват от трудовите права и социалните обезщетения, на които имат право, посочват от Комисията в съобщение.
Според данни на ЕК над 28 млн. души в ЕС работят през цифрови платформи. Очаква се през 2025 г. техният брой да достигне 43 млн. души. По-голямата част от тези хора наистина са самостоятелно заети лица. По оценки обаче около 5,5 млн. души неправилно са класифицирани като самостоятелно заети лица.
ЕК допълва, че в периода 2016-2020 г. приходите в рамките на икономиката на платформите са нараснали почти пет пъти от около 3 млрд. евро до около 14 млрд. евро.
Европейска директива за подобряване условията на труд
Правилата ще осигурят по-голяма правна сигурност и това ще даде възможност на цифровите трудови платформи да се възползват в пълна степен от икономическия потенциал на единния пазар и еднакви условия на конкуренция.
Комисията предлага и директива за подобряването на условията на труд при работа през платформи. Това включва мерки за правилно определяне на трудовия статус на хората, работещи през цифрови платформи, и нови права за работниците и самостоятелно заетите лица по отношение на алгоритмичното управление.
Включен е и проект на насоки, с които се изяснява прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективните трудови договори на стремящите се да подобрят условията си на труд самостоятелно заети лица без служители. Това включва лицата, които работят през цифрови платформи.
Трудов статус
Предложената от ЕК директива цели да гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, получават правния трудов статус, който съответства на действителните им условия на труд. В документа има списък с контролни критерии за определяне дали дадена платформата е „работодател“. Ако платформата отговаря на поне два от тези критерии, от правна гледна точка се приема, че тя е работодател. Следователно хората, които работят през платформата, ще се ползват от трудовите и социалните права, които произтичат от статуса на „работник“.
За хората, прекласифицирани като работници, това означава право на минимална работна заплата (когато съществува такава), колективно договаряне, работно време и здравна защита, право на платен отпуск или подобрен достъп до защита срещу трудови злополуки, обезщетения за безработица и болест, както и основана на вноски пенсия за старост.
Платформите ще имат право да оспорват тази класификация, като те ще носят тежестта да докажат, че не съществува трудово правоотношение. С предложените от Комисията ясни критерии ще се повиши правната сигурност за платформите, ще се намалят съдебните им разноски и ще се улесни бизнес планирането им.
С директивата се увеличава прозрачността при използването на алгоритми от цифровите трудови платформи, гарантира се човешко наблюдение на спазването на условията на труд и се дава право на оспорване на автоматизирани решения. Тези нови права ще бъдат предоставени както на работниците, така и на действителните самостоятелно заети лица.
С директивата се изясняват и съществуващите задължения за деклариране на труда пред националните органи и се въвежда изискване платформите да предоставят на националните органи ключова информация за своите дейности и за хората, които работят през платформите.
План за действие за насърчаване на социалната икономика и работните места
ЕК представи и отделен план, с който цели да насърчи европейската социална икономика. В Европа съществуват 2,8 млн. структури на социалната икономика, в които работят 13,6 млн. души.
Комисията създава политическа и правна рамка за създаването на подходяща среда за просперитета на социалната икономика. Сред тях са рамките за данъчното облагане, обществените поръчки и държавната помощ, които трябва да бъдат адаптирани към нуждите на социалната икономика.
Комисията ще предложи през 2023 г. препоръка на Съвета относно развитието на рамковите условия на социалната икономика. Тя ще публикува също насоки за държавите членки относно данъчните рамки за организациите на социалната икономика и ще улесни достъпа до насоки за държавната помощ.
Структурите от социалната икономика следва да се възползват от подкрепа за развитие на предприятията, както и за да извършват преквалификация и повишаване на квалификацията на своите работници. За периода 2021 - 2027 г. Комисията се стреми да увеличи подкрепата си над прогнозните 2,5 млрд. евро, заделени за социалната икономика преди (2014—2020 г.).
През 2023 г. Комисията ще открие и нов портал на ЕС за социална икономика, за да се гарантира, че участниците от социалната икономика могат да намерят на едно място цялата информация, от която се нуждаят, относно финансирането, политиките, обучението и инициативите на ЕС. Тя ще пусне също нови финансови продукти през 2022 г. по програмата InvestEU.
През 2022 г. Комисията ще създаде и Европейски експертен център за социални иновации.
12:35 | 12.09.22 г.