Исландия се сблъсква с проблеми, които идват от това да имаш пенсионна система, толкова успешна в трупането на спестявания за бъдещите пенсионери, че наскоро беше оценена като най-добрата в света, коментира Bloomberg.
С активи, които в момента са около двойно по-големи от икономиката на острова, правителството обмисля да позволи на инвестиционните мениджъри да диверсифицират инвестициите си, купувайки повече ценни книжа в чужбина, което накара централната банка да призове за предпазливост. Правилата в момента ограничават дела на международните участия в пенсионни активи на 50%.
„Системата стана толкова голяма“, каза финансовият министър Бярни Бенедиксон в интервю, описвайки колективните пенсионни спестявания на стойност 6,4 трлн. крони (49 млрд. долара). „Няма нужда да казваме, че не можем да ограничим всички инвестиционни възможности до вътрешния пазар“.
Зависимата от туризма страна от дълго време е уязвима от циклите на възходи и спадове. Сътресенията, които последваха банкрута на Lehman Brothers през есента на 2008 г., осакатиха огромния ѝ банков сектор, почти заличиха местния фондов пазар и доведоха до загуби на пенсионната система от над 20%. Тъй като някои фондове се доближават до ограничението върху чуждестранните си притежания, призивите то да бъде увеличено стават все по-силни напоследък.
Въпреки това гуверньорът Асгейр Йонсон заяви, че всяко повишение на международните инвестиции от страна на пенсионните фондове трябва да бъде постепенно и в съответствие с развитията на местната икономика. Твърде драстична промяна рискува да дестабилизира кроната, докато страната се бори с предизвикания от пандемията срив на международните туристи.
„Трябва да печелим валутата, която те използват за инвестиции в чужбина, продавайки риба или друг износ като туризъм“, каза той в интервю.
Миналата година централната банка сключи споразумение с пенсионните фондове да задържат международните инвестиции за шест месеца в пика на пандемията, за да защитят обменния курс на кроната и да намалят колебанията ѝ.
Пенсионната система на Исландия задминава всички други в Глобалния пенсионен индекс на Mercer CFA Institute, публикуван през октомври, и измести Нидерландия и Дания като дългогодишни лидери, присъединявайки към списъка за пръв път.
Силите на системата включват „сравнително щедра“ държавна пенсия и добре управлявана и регулирана частна система, която покрива всички служители, допринасящи голям дял от доходите си.
Работещите исландци, включително тези със свободна професия и на непълно работно време, трябва да отделят поне 12% от заплатата си за пенсия. Повечето трудови договори предвиждат вноска от 15,5%, от която работодателят плаща 11,5%.
Макар че чуждестранните активи от пенсионните фондове са се увеличили рязко през кризата на фона на ръстовете на глобалните фондови пазари, нетните покупки на чуждестранна валута са намалели, обяви централната банка миналия месец. Някои фондове са доближили вътрешните си ограничения за международни притежания като дял от общите и са принудени да се отдръпнат от нови инвестиции в чужбина.
Заради подобни напрежения Асоциацията на исландските пенсионни фондове предлага директно премахване на инвестиционния таван или като алтернатива – ограничението да е между 60 и 65%. Бенедиктсон подготвя оценка по въпроса и очаква правителството да реши какво да прави в рамките на първата си година управление, макар че той самият е наясно с рисковете.
„Трябва да се вслушаме, когато фондовете казват, че имат нужда от повече свобода на действие за чуждите инвестиции“, казва той. „Но всяка стъпка трябва да бъде добре обмислена, когато става въпрос за това“.