Миналия юни Испания въведе вероятно най-голямата програма за базов доход в света, и то в цялата страна. Минималният доход за издръжка целеше да предостави подкрепа на най-бедните семейства в Испания чрез плащания от до 1015 евро на месец на 850 хил. домакинства, които представляват около 2,3 млн. души, припомня Fast Company.
Критиците обаче посочиха недостатъци в този план, включително бюрокрация и строги критерии за записване, които пречеха на хората да получат помощта. Освен това тя не е универсална, затова голяма част от испанските граждани не отговарят на изискванията. В отговор автономният испански регион Каталуния планира двегодишна пилотна програма, която местното правителство се надява да стартира до декември 2022 г. Различавайки се от много целеви пилотни програми за базов доход по света, тя наистина ще бъде универсална, давайки пари на всеки гражданин в избрана общност, независимо от доходите му.
„Настоящата пандемия и отговорът на правителството създадоха подходящ сценарий да се разшири идеята за базов доход“, казва Серхи Равентос, който управлява Пилотния план за базов доход на Каталуния. Макар че сумата на плащането не е потвърдена, програмата обмисля 900 евро на месец на човек, което може би ще се увеличи до 1350 евро за домакинство от двама души. Планът ще включва 5000 лица за период от две години и ще бъде изцяло финансиран от каталунското правителство, а не от частни лица или неправителствени организации. „Искаме да тестваме реална политика“, казва Равентос, „не еднократно начинание на милионер филантроп“.
Дългогодишният защитник на базовия доход Гай Стендинг, професор по икономика в SOAS University of London и автор на няколко книги по темата, е съветник по дизайна, прилагането и оценката на програмата по молба на гуверньора на Каталуния. Стендинг казва, че предоставянето на кеш на цяла общност е по модел на отминали програми в Намибия, Индия и Онтарио, Канада, а не на такива в САЩ, използвали процес на случаен подбор. Каталунският екип вероятно ще избере два случайни квартала в Барселона, където всички граждани ще получават паричните плащания.
Този подход би трябвало да улесни оценката на пилотната програма в края на двете години, тъй като позволява кварталите, неполучили плащания, да бъдат използвани за контрола при сравняването. Проучването ще изследва какъв е ефектът на парите върху финансовата ситуация на хората и дали може да има положителни косвени ефекти: заради по-доброто психическо и физическо здраве може да има по-слабо търсене на обществени услуги, което подобрява предлагането им и съответно води до по-щастлива и производителна работна сила.
Стендинг е привлечен към проекта отчасти като реакция на това, което той смята за лош дизайн на испанската програма за подпомагане на доходите. Жорди Севиля, икономист и ранен привърженик на базовия доход в Испания, отбеляза миналия ноември, че заради строгия процес на кандидатстване само 10% от 900 хил. молби са били приети пет месеца след старта през юни. „Това заплашва да остави без покритие твърде много потенциални бенефициенти, които въпреки това имат огромни проблеми с това да отговорят на изискванията“, пише Севиля в своята оценка.
Равентос казва, че по време на пандемията през 2020 г. Каталуния е увеличила публичните разходи с повече, отколкото всеки друг регион в Испания: за здравеопазване с 10%, за образование с 18% и за социални услуги с 15%. Той обаче казва, че един истински универсален базов доход ще помогне на хората, които са изгубили работата си или домовете си или които работят в сивия сектор.
Тази универсална програма не изисква специфични критерии за допустимост и не използва проверка на средствата, за да оцени нивата на дохода преди изплащането на сумата. Целевите или условни плащания имат няколко бюрократични клопки: те изискват кандидатстване, което хората може да не разбират или да нямат езиковите умения да попълнят документите. Други може да избягват получаване на парите заради стигма или защото не искат да им се казва как да ги похарчат.
Според Стендинг проверката на средствата може да доведе и до т.нар. капан на бедността: често хората се нуждаят от допълнителен доход, но не отговарят на изискванията, защото са над посочения праг. Така се наказва някой за това, че се опитва да работи и може да обезкуражи хората да работят от страх, че ще изгубят плащанията. „Човекът губи почти толкова доходи от изгубени помощи, колкото е получил от работата“, казва той. „Ако се опитате да идентифицирате бедните чрез проверка на средствата, винаги стигате до грешки с висока степен на изключване, дори в страни със сложни административни системи“.
Разбира се, това значи, че дори богатите ще получават плащания, което на пръв поглед противоречи на крайната цел за стесняване на различията в обществото. Но защитниците на универсалния базов доход отбелязват, че това прави системата по-проста за цялото население, избягвайки установяването на сложни и противоречиви правила за допустимост.
Равентос ясно заявява, че ако дадена пилотна програма стана постоянна в бъдеще, тя не трябва да заменя социалните помощи, а да ги укрепва. „В свят, в който богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни, социалните политики трябва да се изготвят в полза на мнозинството, а универсалният базов доход е една от тях“, казва той. „Той ще увеличи свободата на хората да изберат живота, който наистина искат – а не да бъдат изнудвани за мизерна заплата“.
12:02 | 13.09.22 г.