С наближаването на края на годината банките по целия свят се опитват да актуализират оценките си за вероятните загуби от лоши заеми, което е решаващо число за инвеститорите и анализаторите, пише Лора Нунън за Financial Times.
Изчисляването на тези загуби винаги изисква известна преценка от банките, но се предполага, че до голяма степен си е наука. Тази година обаче изчисленията ще разчитат повече на догадки. Моделите за оценка на загубите по заеми се разпаднаха по време на пандемията и няма бързи решения, които да отговорят на призивите на регулаторите банките да се справят по-добре.
Отделите за управление на риска на банките знаеха, че са в беда веднага след като пандемията удари.
Оценките на загубите по заеми разчитат до голяма степен на модели, които черпят от минал опит, а COVID средата беше напълно нова. Досега не бе нареждано на пластични хирурзи да затворят вратите си, казаха тогава мениджърите по риска. По същия начин те съобщиха, че никога не са имали зъболекари, чийто паричен поток се стопява, защото хората бяха твърде уплашени да ги посещават.
С напредването на кризата се появиха нови сложности при оценката на загубите по заеми. Периодичните локдауни бяха един от проблемите, но най-голямото предизвикателство идваше от безпрецедентната правителствена подкрепа, разгърната за смекчаване на глобалните икономически последици.
Резултатът беше много по-ниски непосредствени загуби по заеми от първоначално предвижданите десетки милиарди. Това позволи на банките да отменят някои от първоначалните начислените загуби по кредити, но подкрепата маскира истинското финансово здраве на много от техните кредитополучатели.
Сега назрява криза с оглед осигуряването на повече яснота с наближаването на края на годината, докато броят на случаите на коронавирус нараства в голяма част от света.
„Всички се чувстваме малко по-оптимистични относно пандемията, но все още не сме й видели края... не сме видели дългосрочните икономически белези“, коментира главният счетоводител на голяма британска банка, добавяйки, че известна правителствена подкрепа все още действа и че перспективите пред пандемията са несигурни.
Банките в Европа се опитват да коригират несигурността с „пост-моделни корекции“ (PMA), които добавят допълнителен слой от очаквани кредитни загуби към броя, даден от редовния им анализ. САЩ използват различна терминология - Q фактори - за да направят реално същото.
В ранните дни на пандемията тези корекции и отбиви намалиха очакваните загуби по заемите, тъй като банките компенсираха най-мрачните прогнози на техните модели с вероятното въздействие на държавната подкрепа.
По-късно, когато тази държавна помощ благоприятстваше балансите на фирмите и домакинствата, моделите дадоха нереалистично ниски загуби по заеми и PMA все по-често бяха призовавани да добавят слой реалност. До края на юни 2021 г. тези корекции доведоха до 20% увеличение на общите провизии на банките, според писмо от Английската централна банка (АЦБ) до финансовите ръководители на банките.
До края на септември този дял беше още по-висок, достигайки най-високото ниво, откакто Обединеното кралство въведе ново отчитане на загубите по заеми през 2018 г., споделя човек, запознат със ситуацията. В седемте големи британски банки PMA възлизат на 7,3 милиарда паунда, или 24% от общите им очаквани загуби по заеми.
Наличието на такова високо ниво на PMA е проблематично. Моделите на банките трябва да бъдат одобрени от регулаторите, които искат последователност в сектора. PMA обаче са по-скоро според случая. „Това подлежи на строг регулаторен контрол, но в крайна сметка е решение на компанията“, посочва главният счетоводител. Бележка на PwC описва европейската версия на корекциите като „сред най-трудните, субективни преценки на мениджмънта“.
АЦБ предупреди в писмото си от края на септември, че PMA са само временно решение. Тя иска банките в Обединеното кралство да извършат обширна работа по реконструкция на моделите, така че PMA да не са необходими толкова в бъдеще, като отчитат „промените в кредитния риск по навременен начин“ и споделят повече данни. Европейската централна банка не е разкрила нивото на PMA в своите банки, но поддържа надзорни указания относно адекватността на моделирането на загубите по заеми.
Самите банки казват, че с радост биха искали да работят с по-добри модели, но това не е лесна работа. „Когато погледнете отстрани и се опитате да ги прекроите, има две много странни рецесии във вашия пул от данни“, добавя главният счетоводител, визирайки финансовата криза и пандемията. Между тях нямаше много лоши заеми.
След това има практически трудности с преработката на моделите, докато пандемията все още е в ход. „Истинският проблем е да се опитаме да разберем кое е новото нормално“, изтъкна главният счетоводител.