Европейските правителства трябва да имат правото да харчат повече, когато инфлацията е под целта на Европейската централна банка от 2% и обратното, заяви главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн в петък.
Правителствата на Европейския съюз обсъждат как да реформират фискалните правила на ЕС, за да се справят с ръста на държавния дълг, причинен от пандемията, и с огромните инвестиции, нужни в борбата с климатичните промени.
Лейн подкрепи предложения на правителствата да се даде повече време да намалят натрупаните дългове и заяви, че новите фискални правила трябва да отразяват и целта на ЕЦБ за инфлация от 2%, която се оказа трудна за постигане от десетилетие преди рязкото ускоряване тази есен.
„Фискалната политика трябва да бъде по-хлабава, когато инфлацията е под целта от 2%, но по-стегната, когато инфлацията се движи над целта“, каза той на семинар на Европейската комисия.
Инфлацията в еврозоната удари 4,1% през октомври и икономистите смятат, че тя ще е над целта на ЕЦБ и следващата година заради по-високите разходи за енергия и прекъсванията във веригите на доставки.
Лейн, който настоява, че сегашният шок е временен, заяви, че фискалните правила на ЕС може да бъдат проектирани така, че да правят разлика между инфлационни шокове в резултат на търсене или на предлагане, въпреки че това ще се случи „с цената на допълнителни усложнения“.
Той добави, че симулациите на екипа на ЕЦБ предполагат, че скоростта, с която правителствата намаляват дълга си, може да бъде понижена до 3% годишно от 5% в момента и да се усреднява за 10 години, а не за три.
„Конкретно изискванията за корекция могат да бъдат калибрирани, за да се гарантира съответствие с пътя на корекция на дълга в рамките на десетгодишен бъдещ хоризонт“, каза Лейн.
Реформата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС все още е без решение и в най-големия член на блока – Германия, партиите, преговарящи за сформиране на правителство, са на противоположни позиции по въпроса.
03:47 | 11.09.22 г.