Макрон и Драги - лидерите, които се готвят да запълнят празнината след Меркел

Вечерта преди 74-ия си рожден ден Марио Драги прекарва почти 4 часа с Еманюел Макрон на тераса с изглед към Средиземно море.

На вечеря в пристанищния град Марсилия бившият председател на Европейската централна банка сравнява бележки с френския президент, който се превърна в най-агресивния защитник на интеграцията на Европейския съюз. Когато часовникът отброява полунощ на 2 септември, сервитьорите се появяват с торта, поръчана от Макрон. Съветниците чакат отстрани, докато приключи веселието.

Срещата между двамата е сигнал за дълбока връзка, която се формира между двамата лидери, след като Драги стана министър-председател на Италия през февруари, коментират редакторите на Bloomberg. Докато Ангела Меркел се готви да се оттегли като канцлер на Германия след 16 години на власт, двамата имат шанс да запълнят празнината, която тя оставя и да упражняват повече влияние върху политиката на ЕС по всякакви въпроси – от икономика до отбрана.

Драги е прекарал почти 10 часа в двустранни срещи с Макрон – по-дълго, отколкото с всеки друг лидер от групата Г20, а неофициално имат уговорка да разговарят един с друг преди ключови срещи на високо равнище, за да координират позициите си, твърдят запознати източници. В петък те ще обсъдят бъдещото на Либия на конференция в Париж.

„Драги и Макрон наистина са на една позиция по отношение на европейската интеграция, включително фискалния съюз“, казва Натали Точи, гостуващ професор в Harvard Kennedy School и директор на Института по международни отношения в Рим. „Това е тяхната изходна линия, тя подхранва сближаването на позициите между тях. Поради това те могат да бъдат новият център на властта след Меркел и това може да се разпространи към други сфери, свързани с икономиката, например зелената програма и цифровите технологии“.

Двамата лидери са съгласни, че паричните политики на ЕС трябва да останат експанзионистични през следващите години и целят да привлекат наследника на Меркел – най-вероятно социалдемократа Олаф Шолц, към тази позиция, посочват държавни представители, поискали анонимност.

По отношение на външната политика Драги върна Италия обратно към по-традиционна евроатлантическа позиция, а това от своя страна може да доведе до италианско-френски активизъм, смята Точи, която е и бивш съветник на предишния еврокомисар по външната политика Федерика Могерини.

Мненията на двамата лидери по отношенията с Китай и Русия също съвпадат, а за Либия се сближават все повече. Те дадоха идеята за конференция, на която да се обсъдят начините за стабилизиране на северноафриканската държава по време на една от първите си срещи, казва представител на Елисейския дворец. На конференцията ще присъства и вицепрезидентът на САЩ Камала Харис.

Докато се готви да поеме ротационното председателство на ЕС, Макрон ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи, тъй като отчужди други европейски лидери.

Макрон и Драги със сигурност няма да имат европейската сцена само за себе си, тъй като Полша е основният играч в проблематичния изток на блока, а Нидерландия не е фен на фискалната щедрост. Германия под управлението на Шолц и коалиционните му партньори може да няма тежестта на Меркел, но със сигурност ще искат да се наложат на европейско ниво.

Ако двамата лидери искат да превърнат сърдечните си отношения в конкретни успехи, има много места, откъдето да тръгнат.

Обвързването на Fincantieri Spa и Chantiers de l’Atlantique за създаването на глобална логистична сила, договорено между двете правителства през 2018 г., бе прекратено по-рано тази година – поне отчасти защото компаниите не успяха да се договорят как да работят заедно. В същото време налице са и италианската Avio Aero и френската Safran, които се състезават за привлекателния договор за производство на двигатели на Eurodrone.

Различията около Субсахарска Африка са значителни. Един дипломат похвали значителния ангажимент на Италия във водената от Франция сила Такуба, която се бори с ислямистките екстремисти, но подчерта, че нежеланието на Рим да наложи санкции върху малийската хунта прави усилията за натиск по-трудни. Дипломатът каза още, че Макрон и Драги имат различни позиции за Етиопия и Сомалия.

Отношенията невинаги са били толкова гладки между Италия и Франция.

Коалиционното правителство, което се появи след изборите в Италия през 2018 г., помете основната администрация, която бе съгласна с визията на Макрон за по-голяма европейска интеграция. Сблъсъците започнаха почти веднага.

Луиджи ди Майо – тогавашният министър-председател на Италия, обвини за емиграцията от Африка френските икономически политики и се срещна с представители на протестното движение на „Жълтите жилетки“, трън в очите на Макрон. Италианският вицепремиер – вътрешният министър Матео Салвини, често спореше с Макрон за миграцията, веднъж наричайки го „учтив младеж, който пие твърде много шампанско“.

В един момент ненавистта заплаши да провали скъпи художествени изложби, планирани да отбележат 500-та годишнина от смъртта на Леонардо да Винчи – италианският художник умира във Франция, а някои от най-известните му творби, включително Мона Лиза, са в Париж.

Французите исторически имат склонността да гледат малко отвисоко италианците, но това се промени с Драги, казва дипломат.

Възхищението на Макрон към Драги бе очевидно още през 2019 г., когато произнесе прощална реч за него в ЕЦБ. Френският президент похвали визията, етиката и интелекта на Драги, сравнявайки го с Конрад Аденауер, първия канцлер на Западна Германия, и Роберт Шуман, който се смята за един от бащите на Европа.

След като двамата се срещнаха лично в Брюксел през юни, връзката започна да се формира.

„Фактът, че Драги идва от тази сфера – икономиката, означаваше, че е по-лесно да види в Макрон естествен партньор“, казва Точи. „Начинът, по който Драги вижда света, е по-скоро икономически, отколкото ориентиран към външната политика. За Макрон вече има някой, който не просто иска да възстанови отношенията, но има и компетентността“.