"Газпром" подаде заявление за доставки на природен газ в пълния обем на договорения транзит през Украйна - 109,3 млн. куб. метра на денонощие, съобщава руската информационна агенция ТАСС. "Газпром" най-накрая утвърди план за нагнетяване на газ в пет европейски газохранилища и това стана причина за понижение на цената на газа на европейските пазари.
Още от началото на месеца в Европа се появиха очаквания за допълнителни количества газ и цената тръгна надолу, и то отчетливо. Днес (10 ноември) средното ниво на нидерландския хъб TTF достигна 66 евро за мегаватчас, или около 792 долара за 1000 куб. метра. В пика цената на природния газ беше рекордните 1937 долара за 1000 куб. метра.
За сравнение, преди година цената на суровината беше едва 15,50 евро за мегаватчас.
И на този фон, макар и съществено под пика, цената на природния газ остава висока и без тенденция да намалее поне до края на април 2022 г. Тази прогноза прави експертът Михаил Ханов пред ТАСС на базата на договорите за доставки през следващите месеци.
Енергийната криза в Европа се усеща най-тежко от енергоинтензивното производство, като още през септември някои от заводите започнаха да затварят временно врати, чакайки по-добри времена. Това е най-видимо за металургията, макар и скъпата енергия да засяга цялата икономика на ЕС.
Това не е явление, наблюдавано единствено в Европа, но и в Азия и даже и отчасти в държави, които добиват петрол и природен газ като САЩ. Причината е основно задържаните инвестиции за разработване на проекти и рязкото търсене, когато съживяването на икономиката след пандемията се оказва по-бързо от очакваното.
Страстите около "Северен поток 2" още горят
Вероятно очакванията са, че при енергийната криза ЕС бързо ще даде "зелена светлина" на газопровода "Северен поток 2" - строителството му беше завършено през септември, а едната от тръбите вече е напълнена с природен газ и може да започне доставките. Но това не е така и страстите около този проект не са затихнали, смята руският експерт.
В момента германските власти анализират "Северен поток 2", като одобрение за дейността му се очаква не по-рано от януари 2022 г. Това означава, че реалистично газопроводът може да бъде въведен в експлоатация най-рано през пролетта на следващата година. В процеса по оценка на газопровода е привлечен и полският газов оператор PGNiG.
Проверката трябва да покаже дали газопроводът спазва европейските правила, едно от които е разделянето на дейностите по поддръжка и търговия от преноса на природен газ.
Според руският анализатор има много икономически и политически интереси, които се преплитат около газопровода. Най-големият противник си остава САЩ, макар и президентът Джо Байдън и германският канцлер Ангела Меркел да си стиснаха ръцете относно проекта. Заплахите и санкциите на Вашингтон обаче забавиха строителството на тръбите с две години. Ханов посочва, че и сега сенатори подготвят предложение за санкции срещу оператора на газопровода - Nord Stream 2 AG, които ще бъдат включени в бюджета за отбрана на САЩ за 2022 г.
Експертът напомня, че съпротивата отвъд Океана срещу "Северен поток 2" започва още по времето на шистовата революция в страната, намеквайки за икономическите интереси, които има САЩ, продавайки собствения си втечнен газ в Европа. Тезата многократно е повтаряна от Кремъл. Защитавайки "Северен поток 2", руските власти винаги отбелязват, че Европа има нужда от още природен газ, за да запълни липсите от собствените си изчерпани запаси и причината за реализацията на проекта е чисто икономическа.
Макар и с големи амбиции, САЩ показаха, че не могат да отговорят на увеличеното търсене на природен газ. Именно насочването на доставките към Азия остави Европа без нужните допълнителни количества на пазара и изпрати цената на природния газ до рекордни нива, обяснява експертът.
Самият Вашингтон обсъжда сериозно планове за освобождаване на стратегически резерви, за да стабилизира цената на бензина, чието поскъпване е в състояние да предизвика сериозни политически проблеми в САЩ.
За Русия енергийната криза в Европа обаче е повод за още натиск за промяна на функционирането на европейския газов пазар. Преди време руският президент Владимир Путин официално критикува отказа на страните от ЕС от договори за дългосрочна доставка. Според изчисленията на Москва, ако в момента те съществуваха, дори и при по-скъпия петрол, цената на природния газ би била в диапазона 295-330 долара за 1000 куб. метра, или близо три пъти по-ниска от пазарната днес.
Но в същото време изчисленията на Международната агенция за енергетика (МАЕ) показват, че от либерализацията на газовия пазар ЕС е спестил 70 млрд. евро в периода между 2010 г. и 2020 г. Разбира се, при кризи като днешната общността страда от волатилността на пазарите. Едно от основните предимства на новия модел е гъвкавостта на доставките - страните вече не са обвързани с клаузи "take or pay", които правят задължителни покупките на договорените количества при всякакви обстоятелства.
01:59 | 12.09.22 г.