Загубата на една държава членка може да се определи като лошо стечение на обстоятелствата, но загубата на две ще изглежда вече като небрежност, пише в свой анализ Financial Times.
В момента европейските лидери се опитват определят подхода си в противопоставянето с Полша относно върховенството на закона. Все още борещи се с последиците от напускането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС), те изглежда са стигнали до заключението, че сега не е моментът за срив в отношенията с Варшава.
Миналия месец полският конституционен съд постанови, че части от договорите на ЕС са несъвместими с конституцията на Полша. С решението си Полша си навлече критики от страна на лидерите в ЕС. Северните и либералните правителства на ЕС определиха твърдо хода на Варшава като начин да се наруши правния ред на блока от автократичното полско правителство, което иска да подкопае съдебната независимост в страната си.
Две седмици по-късно по време на среща на върха европейските лидери заеха по-помирителната позиция след изказване на германския канцлер Ангела Меркел. Лидерите от ЕС се съгласиха да позволят на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сама да се справи с проблема. Брюксел забави одобрението на около 36 милиарда евро, предназначени за Полша, от фондовете на ЕС за възстановяване. Този ход сам по себе си е форма на наказание, но досега ЕС не е предприел правни действия за задействане на механизма за спазването на върховенството на закона, който потенциално може да блокира всички европейски финансови средства към Полша.
ЕС трябва да излезе от „все по-разширяваща се спирала“ на конфронтация с Варшава, предупреди Меркел.
„Не можете да разрешите големите политически различия чрез съдебни дела“.
За много германци европейското обединение не значи само съюз между Франция и Германия. То също означава приятелство и сътрудничество между Изтока и Запада“, каза човек, запознат с подхода на Меркел.
„Грешка е да се мисли, че можеш да притискаш хората само с пари. Поляците са доста горди“, каза човекът.
„Мярката би проработила, само ако ги притиснете по някои точки и потърсите компромис по други“.
Възниква въпросът дали ЕС е научил уроците си след Brexit, като търси компромис с Варшава. Като се има предвид широко разпространеното разочарование от опитите на Обединеното кралство да промени условията на своя развод, малцина биха могли направят аналог между двата случая. Във всеки случай полското правителство настоява, че не се стреми да напусне блока - нещо, което би означавало електорално самоубийство. Това обаче не беше целта и на бившият премиер Дейвид Камерън, когато се опита да предоговори условията за членство на Обединеното кралство. Камерън искаше ограничения за свободното движение на работници, но не постигна нищо от това.
„Начинът, по който проевропейците и някои европейски институции реагират на случващото се Полша, е аналогичен на начина, по който се справяха със заплахата от Brexit“, каза Ханс Куднани, директор на програмата за Европа в мозъчния тръст Chatham House.
Цялата публикация може да откриете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
22:33 | 12.09.22 г.