Икономист: Вътрешният воден транспорт е важен за свързаността в Европа

Сухоземният транспорт трябва да бъде изместен към по-екологичните типове транспорт или към интермодалност, което означава, че повечето товари би трябвало да минават по воден и железопътен транспорт, които са щадящи за околната среда. На това ще акцентира в презентацията си на 4 ноември пред Икономическата комисия на ООН за Европа икономистът Щерьо Ножаров. Пред БНР той съобщи, че разработката му е свързана с темата за въвеждане на “Кръговата икономика във вътрешноводния транспорт“.

Роля на водния транспорт

По време на срещата ще се търси експертиза от учени на работната комисия, които ще обсъждат как транспортът засяга големите реки в Европа – Рейн, Сена, Рона и Дунав.

„Вътрешният воден транспорт е изключително важен за икономиките, за свързаността и мобилността в Европа. Той е част от модерната вълна на ООН, която е за т.нар. "въглеродна неутралност", която би трябвало да бъде постигната най-късно през 2050 г.", посочи Ножаров и прогнозира, че предстои този бизнес силно да се модернизира. "Той е важен както за икономиката, но той е и част от тази модерна вълна за въглеродна неутралност и стремеж към един по-чист и зелен свят."

Икономистът поясни, че става дума за унифициране на правилата за управление на отпадъците, които засягат не само корабните отпадъци от вътрешния воден транспорт, но и пристанищните съоръжения на пристанищната инфраструктура.

„В нашата икономика вътрешният воден транспорт, използването на река Дунав към момента не е ефективно“, коментира Ножаров. Той подчерта, че това засяга и кръговата икономика.

По думите му, новият акцент в дискусиите на експертите засяга разликата между линейна, рециклираща и кръгова икономика.

„Смята се, че в момента минаваме от линейна икономика, при която отпадъците се депонират в крайния си етап, към кръгова, а ние всъщност отдавна сме и в рециклираща икономика", отбеляза икономистът. "При рециклиращата икономика колкото повече отпадъци се рециклират, толкова по-добре, докато при кръговата икономика целта е да няма отпадъци. Всичко да може да се използва повторно с малка намеса или доработка.“

Икономистът е категоричен, че това е съвсем различна концепция, която включва дигитализация, икономика на споделянето, интермодалност и други процеси. „Целта на Икономическата комисия за Европа на ООН е унифициране на правилата за всички държави в тази област, така че да се мине на следващо ниво по отношение на управлението на този тип специфични отпадъци“, информира той.

Предложенията

Ножаров обясни, че предложенията са свързани с разделянето на отпадъците на такива, които подлежат на директно повторно използване за други нужди, чиито компоненти подлежат на директно повторно влагане, редизайн, създаване на платформи, на възможност за споделено използване на ресурси от типа на споделената икономика и съответното им наемане.

„Целта е да се излезе с документ, който ще е задължителен за пристанищната инфраструктура, която трябва да създаде нов тип капацитет и да предлага нови типове услуги, като създаде мрежа от „зелени пристанища“, добави икономистът.

Той е категоричен, че България не разчита в достатъчна степен на вътрешния си воден транспорт и на интелигентните транспортни системи и интермодалност.

Ножаров прогнозира, че за нашата страна сериозно усилие ще представлява пристанищната инфраструктура, що се отнася до конкуренцията ѝ с другите пристанища по Дунав, особено с тези на Румъния  и Унгария, но смята, че заради връзката с Черно море може да привлечем кораби, които са плавателни по море и реки.

„България трябва да преодолее силното си изоставане в цялата си визия за кръгова икономика, като в момента се опитваме да подобряваме системата на рециклираща икономика, която съществува у нас и не е достатъчно ефективна“, настоява икономистът.

Ножаров съобщи статистически данни, според които към момента страната ни рециклира два пъти по-малко, отколкото ЕС, и депонираме два пъти повече, отколкото в другите държави.

Той напомни, че до голяма степен в България се разчита на общинското управление на отпадъците, а базираното управление на т.нар. разширена отговорност на производителя при колективните системи, въпреки че трябва да работи от 15 години, не е достатъчно ефективно и няма добър собствен капацитет.

„При нас трябва да се направи сериозен дебат за промяна на тази система, а той ще бъде и задължителен, защото от 2005 г. ЕС промени своята концепция. Страната ни не направи достатъчно усилия да се съобрази и да премине към новото законодателство, което от 2015 г. е свързано с изграждане на реална кръгова икономика, която не само би довела до по-чиста и здравословна околна среда, но и до много повече ресурси за бизнеса", заяви Щерьо Ножаров. За пример той даде производството при някои ценни метали, управлението на петролни продукти при създаване на базово масло и други, изключително важни за нашата икономика при подобряване ефективността ѝ.