fallback

Мобилни приложения помагат на супермаркетите да намалят разхищението на храна

Отпадъците от хранителната промишленост се свързват с около 10% от парниковите газове на глобално ниво

13:07 | 02.11.21 г.
Автор - снимка
Редактор

През деня Лора Гага работи в офис като държавен служител в Лондон. Вечер и през уикендите обаче тя работи, за да намали разхищението на храна – значителен източник на емисии, причиняващи затоплянето на климата, разказва Bloomberg.

В един типичен неделен следобед 41-годишната Гага проверява приложение, наречено Olio, за да види дали местният ѝ супермаркет Tesco или магазинът за сандвичи Pret A Manger не са вписали продукти за безплатно взимане. След това се качва в колата си, за да събере хляб, продукти и готови сандвичи, които се очаква да не бъдат продадени преди крайния им срок. Когато се прибере у дома, тя качва подробности за събраното в приложението, за да могат съседите ѝ да вземат това, което искат.

Гага, която има още блог и подкаст за устойчивостта на храните, е един от 30 хил. доброволци на Olio. „Живеейки в Лондон, не е нужно да ходите много надалеч, за да откриете някой, който е гладен или без дом“, казва Гага. „Притеснявам се за разхищението на храната, тъй като то е ненужно и е нещо, за което всички ние можем да направим нещо“, посочва тя.

Отпадъците от хранителната промишленост се свързват с около 10% от парниковите газове на глобално ниво, твърди Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Те идват от газове, генерирани във ферми или заводи при производството на храна, която така и не бива консумирана, и от метана, отделян, когато тези отпадъци се разграждат в депата. Според UNEP 14% от храната се губи от прибирането на реколтата до търговците на дребно – това са продукти за 400 млрд. долара, които потребители никога не виждат – а 17% от общото производство на храни стига до пазара само за да бъде изхвърлено от търговците на дребно, доставчиците на хранителни услуги или потребителите.

На бял свят се появяват все повече приложения за хранителни отпадъци, които помагат да се изгради информираност за огромния проблем и да се предложи на потребителите възможност да предприемат стъпки, за да бъде отстранен – дори тези стъпки да са малки. „Едва започваме да зачекваме темата, когато става въпрос за този проблем“, казва Мете Лике, главен изпълнителен директор на Too Good To Go, базирано в Копенхаген приложение, което позволява на потребителите в 15 европейски страни да взимат с отстъпка сладкиши и други продукти, останали в края на деня в пекарни и кафенета.

Too Good To Go, което има 46 млн. потребители, взима дял от цената, която клиентите плащат за храната, предлагана от него, и казва, че е спасило от изхвърляне 96 млн. ястия. Olio, което работи в 59 страни, казва, че е спасило от изхвърляне 32 млн. порции храна, основно във Великобтирания – през 2020 г. това е означавало 1,3 млн. кг храна. Супермаркетите и магазините плащат на Olio такси, които обичайно биха платили на компании за извозване на отпадъци, казва основателят му Теса Кларк.

Правителствата се борят с проблема по различен начин. Във Франция на супермаркетите им е забранено да унищожават непродадена храна и те са принудени вместо това да я даряват. В много страни обаче дарението на излишна храна на благотворителни организации от оператори в хранително-вкусовата промишленост е ограничено заради правни и други препятствия, включително данъчни пречки, поемане на отговорност и проблеми с маркирането на крайния срок на годност, казва Организацията по храните и земеделието на ООН.

Във Великобритания неправителствената организация FareShare, която годишно разпределя 5,2 тона излишна храна на благотворителни организации, казва, че субсидиите за инсталации за анаеробно разграждане правят по-евтино за земеделците да хвърлят храна в съоръжения за ферментиране с биогаз, отколкото да я дадат на гладуващи. Дори когато супермаркетите или земеделците са готови да раздадат излишната храна на благотворителни организации, логистично предизвикателство е тя да стигне до правилното място – често безплатни кухни или приюти за бездомни – навреме, за да бъде консумирана. И точно тук се намесват мобилните приложения.

Kitche – прохождащо приложение с 25 хил. потребители във Великобритания, се насочва към домакинствата, които според данни на ООН са източник на 61% от хранителните отпадъци. Kitche предлага на потребителите начин да следят какво има в хладилника, сканирайки касовите бележки от супермаркетите и напомняйки на потребителите кога дадена храна е напът да се развали. Редовните потребители спасяват от ненужно изхвърляне по 8,2 кг храна годишно, казва говорителят Пол Бърш.

Макар че потребителите могат да играят роля в ограничаването на отпадъците, хранителни гиганти като Nestle могат да окажат най-голямо въздействие, казва Роб Опсомър, изпълнителен ръководител на системните инициативи в Ellen MacArthur Foundation, която се бори да направи икономиката по-устойчива. 10-те най-големи търговци на дребно и потребителски компании в Европа директно влияят на 40% от производството на зърнени, млечни и картофени продукти в региона, казва фондацията.

Nestle твърди, че 95% от заводите в момента са достигнали статут на нулев отпадък, целейки 100% до края на тази година. Това означава, че нито един материал няма да свърши в депо или да бъде изпратен за изгаряне без оползотворяване на енергия. Компанията представи линия супи Krumm Glücklich („Крив, но щастлив“) в Германия, приготвени от зеленчуци, които иначе биха били изхвърлени.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:23 | 13.09.22 г.
fallback