В миналото тактиката да се започват антимонополни разследвания срещу "Газпром" и заплахите от солидни глоби даваше резултат и ЕС успяваше да се справи с износната политика на Русия, пише в коментар европейското издание Politico.
Сега ЕК се опитва да направи същото - преди ден европейският комисар по енергетика Кадри Симсон обяви след среща с енергийните министри, че дирекция "Конкуренция" анализира действията на участниците на газовия пазар в общността. Тя избягваше да спомене името на "Газпром", но компанията е "добър познайник" на антимополните органи в ЕС.
Газовият гигант има дял от около 40% от вноса на газ в общността и често е разследван за непазарни практики. Една от проверките продължи години - от 2012 година до 2018 година и доведе до радикална промяна на бизнес модела в договорите за доставка на газ в Централна и Източна Европа. Но дори и този път не се стигна до налагане на финансови санкции, за каквито настояваха Полша и Литва.
Варшава още е сърдита, че нямаше финансови санкции срещу "Газпром", отбелязва още Politico. Затова и сега поведе нова битка срещу Русия, мотивирана и от рекордните цени на газа на пазарите.
Руският президент Владимир Путин дава смесени сигнали за действията на страната. От една страна той отхвърля обвиненията, че използва газа като геополитическо оръжие, а от друга - обещава увеличаване на доставките, ако има правна яснота за бъдещето на "Северен поток 2".
Американският съветник по въпросите на глобалната енергийна сигурност Амос Хохщайн коментира в началото на седмицата, че ако Русия има газ, който да достави по "Северен поток 2", то би трябвало да има и газ, който да достави през Украйна или други газопроводи. "Мисля, че всеки отворен, свободен пазар би очаквал това", допълни той.
Реално едни от големите притеснения са, че за голяма част от потребителите цената в дългосрочните договори за доставка на газ е обвързана с тази на пазарите. Или с други думи - ако Русия достави голечи количества за спот пазарите, цената ще падне, а с това ще намалеят и цените за доставка по дългосрочните договори. А Москва едва ли би искала точно това.
Контрастът между 2020 година и 2021 година е много ярък - заради липсата на търсене, цената на газовите хъбове в Европа през миналата година беше ниска и тогава потребителите нямаха проблем с пазарните компоненти и със свободата да не изкупуват всичките предвидени количества природен газ. Година по-късно ситуацията е точно обратната - цената е висока, а Русия няма задължението да доставя допълнителни количества газ
Единственото оръжие на ЕС в тази битка сега са законите. "Дори и проверката да е политически мотивирана от ценовата криза, не изглежда неоснователно да се проучи динамиката на пазара през лещата на закона", казва адвокатът Натура Гарсия от Linklaters.
Според нея една проверка може да докаже наличието или липсата на злоупотреба с доминиращо положение от страна на "Газпром", както и на рестрикции в договорите с доставчиците на пазара.
Една такава проверка е твърде бавна, за да даде решение на кризата, очертаваща се тази зима. През 2018 година ЕК се произнесе с решение за непазарно поведение на "Газпром" в ЦИЕ, но първите стъпки в процедурата започнаха още през 2011 година. Но дори и това не е най-големият проблем - много често тези проверки завършват без резултат, без никакви финансови санкции и то може да окуражи Москва.
Според европейското законодателство ЕК може да наложи глоба до 10% от оборота за финансовата година. През 2018 година заплахата за такава санкция накара "Газпром" да се откаже от тактиката си "разделяй и владей" в ЦИЕ. Договорите вече нямат клауза, забраняваща препродажбата на природен газ, също и не позволяват на "Газпром" да диктува цените във всяка отделна страна в региона.
09:32 | 14.09.22 г.