Полша поставя големия въпрос за истинската идентичност на ЕС

Превръщайки се официално и формално в нарушител, Полша може несъзнателно да направи услуга на Европейския съюз. Като отправя явно предизвикателство към правната власт на блока, Варшава принуждава съюза да реши дали иска да стане „все по-близък съюз“, какъвто твърди, че е, или да остане разхлабен клуб от страни, какъвто е в действителност. Съюз или клуб – и в двата случая ЕС ще трябва да направи фундаментални промени, ако иска да оцелее в дългосрочен план, пише Андреас Клут в статия за Bloomberg.

Решението на съда във Варшава миналата седмица беше съдебният еквивалент на обстрела от войските на Конфедерацията на Форт Съмтър през 1861 г. (с който започва Гражданската война в САЩ – бел. ред.). Най-висшата съдебна инстанция в Полша, Конституционният съд, за който се смята, че е лоялен към популисткото и националистическо правителство, обяви, че части от правото на ЕС противоречат на полската Конституция и че последната има преимущество. С други думи националните съдилища са по-висша съдебна инстанция от Съда на ЕС.

Брюксел, разбира се, не може да стои със скръстени ръце. Това положение би преобърнало предполагаемата вертикална йерархия в ЕС, при която Съдът, базиран в Люксембург, е над висшите съдилища в 27-те страни членки по същия начин, по който Върховният съд на САЩ има преимущество пред щатските съдилища.

Така поляците се озоваха в ролята на новия злодей в ЕС. Решението на съда е взето след години на други нарушения от Варшава на основни европейски ценности. Подобно на популистките си съюзници в Унгария Полша компрометира независимостта на собствените си съдии и съдилища, подкопа върховенството на закона и свободата на медиите, отнесе се зле към мигранти и наруши правата на гейовете, лесбийските и транссексуалните.

Но поредното пренебрегване на ЕС от поляците е само дързък и вулгарен израз на неяснотата, която съществува през цялото време. Каква точно е ролята на Съда на ЕС и какви са отношенията му с националните съдилища? Или казано по друг начин какво точно е Европейският съюз?

Миналата година например най-висшата съдебна инстанция в Германия също взе решение, което сякаш поставяше под въпрос предполагаемото върховенство на съда в Люксембург. Но германските съдии в Карлсруе използваха по-дипломатичен език и делото засягаше неясната тема за покупките на облигации от Европейската централна банка, така че скоро беше забравено.

ЕС не е федерация като САЩ или Германия. Не е обаче и обикновена лига като ООН. Той е нещо по средата. В действителност Брюксел и 27-те страни членки споделят суверенитет. В областта на търговията, например, страните го отстъпват на ЕС, във външната политика го запазват, в други области не е толкова ясно и това на практика обърква повечето хора.

В исторически план най-близкият аналог е Свещената римска империя, която се разпростира през Централна Европа от Средновековието до 1806 г. И там Империята и съставните княжества споделят суверенитет. Еквивалентът на днешния Съд на ЕС, например, са два имперски трибунала във Виена и Шпайер. Но йерархията между тях и съдилищата в княжествата не е ясна. Бавно, но сигурно Империята отслабва. В крайна сметка се появява Наполеон и просто я премахва.

По-добрият начин за справяне с подобен неясен суверенитет е да се напише конституция, както правят новосъздадените Съединени американски щати през 1787 г. Дори това не решава проблемите незабавно – върховните съдилища във Вирджиния и други щати години наред оспорват преимуществото на Върховния съд на САЩ. Но законите и прецедентите в крайна сметка изясняват съществуващото днес федерално устройство.

ЕС също опита преди време да приеме конституция, но през 2005 г. френските и холандските избиратели я отхвърлиха на референдуми. В нейно отсъствие блокът продължава да разчита на договори сред страните членки. Те обаче са по-ясни по отношение на хоризонталното върховенство на Съда – правомощията му да прави преглед на законите, които излизат от други паневропейски институции, но са доста смътни за вертикалната власт спрямо националните съдилища.

Нов конституционен договор ще съживи идеята за „все по-близък съюз“, който внушава създаването на суверенна европейска държава като крайна цел. Лидерите и гражданите в Европа може да сметнат това за нереалистично или дори нежелателно. След време това може да накара и други страни да последват британския пример и да напуснат. В такъв случай ЕС трябва поне да признае, че създаването на федерация вече не е цел.

Алтернативата може да е отказ от етикета „все по-близък“ и постановяване, че ЕС всъщност е конфедерация, лига, в която страните членки запазват суверенитет. Полша, Германия и други страни в този сценарий ще запазят правата си да отхвърлят европейските правила, които нарушават националните им конституции. Но блокът също така трябва да е практичен и като повечето останали клубове да си даде правомощия да гони страни членки, които нарушават нормите му като демокрация или върховенство на закона.

На практика ЕС може да възприеме обичайното си поведение. Това означава, че Брюксел и Варшава ще спорят години наред и съюзът ще опита да спре пари тук и там, но никой няма да се осмели да попита, още по-малко да опита да отговори на големия въпрос. В известен смисъл това ще бъде най-лесният път, който е и най-лошият.