България, Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния имат „горещи точки“, където замърсяването с нитрати следва спешно да бъде намалено. Това предупреждава Европейската комисия в последния си доклад за прилагането на Директивата за нитратите за периода 2016-2019 г.
Според доклада Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Испания са изправени пред най-големите предизвикателства при замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство.
Твърде високото съдържание на нитрати във водата е вредно както за човешкото здраве, така и за екосистемите, тъй като причинява изчерпване на кислорода и еутрофикация.
На местата, където националните органи и земеделските стопани са постигнали пречистване на водите, се отчита положително въздействие върху снабдяването с питейна вода и биологичното разнообразие, а също и върху сектори като рибарството и туризма, които зависят от тях. Въпреки това прекомерното наторяване продължава да бъде проблем в много части на ЕС.
Концентрациите на нитрати са намалели както в повърхностните, така и в подземните води в ЕС в сравнение с положението преди приемането на Директивата за нитратите през 1991 г.
Според новия доклад обаче през последното десетилетие постигнатият напредък е незначителен и замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство все още е сериозен проблем за много държави членки.
Комисията ще предприеме действия за подобряване на съответствието с Директивата за нитратите, която е предпоставка за постигане на целта на Европейския зелен пакт за намаляване на загубите на хранителни вещества с най-малко 50 % до 2030 г.
В съобщението се допълва, че нитратите от оборския тор и минералните торове са основен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия насам. Около половината от азота в торовете и оборския тор, използван в Европа, се губи в заобикалящата среда. В икономически план това води до загуба на потенциални ползи за земеделските стопани в размер на около 13-65 млрд. евро годишно.
Общите екологични разходи за всички загуби на химически активен азот в Европа се оценяват на 70-320 млрд. евро годишно, което далеч надхвърля разходите за намаляване на замърсяването при източника.