За да започне дипломатическият сблъсък между Литва и втората по големина икономика в света, имаше нужда само от една дума. Това се казва в скорошен анализ на Politico
През август Вилнюс разреши искането на Тайван за създаване на „тайванско“ представителство в Литва. Използването на названието “Тайван” обиди Пекин, тъй като Китай смята, че островът е част от китайската държава и предпочита вместо това останалите държави да използват само „Тайпе“.
След това нещата бързо ескалираха. Въпреки че Литва подчерта, че този ход не представлява предизвикателството към политиката на Пекин за „Единен Китай“, решението, първото по рода си в Европа, се разглежда от мнозина като потенциална първа стъпка към евентуално признаване на Тайван като отделна държава.
Китай извика посланика си от Вилнюс, дипломатическа форма на протест, до която не беше прибягвал от години, и настоя Литва също да отзове пратеника си. Железопътните превози, свързващи Вилнюс по китайската инициатива „Един пояс, един път“, бяха преустановени; както и новите лицензи, за които кандидатстваха литовските износители на храни. Първоначалните очаквания, че Литва може да се превърне във важна дестинация на ЕС за китайските финтех инвеститори, се разбиха.
„Това е като една класическа китайска поговорка:„ Убий пилето, за да се изплаши маймуната “, каза висш дипломат от ЕС в Китай и поиска анонимност, тъй като няма право да коментира този въпрос публично. "Пекин изпраща послание, че всеки, който следва примера на Литва и се осмели да се изправи срещу Китай, ще се сблъска с тежки последици. И такова послание е най-добре може да бъде “упражнено” върху по-малка страна."
Сега Пекин следи дали “маймуната”, Европейският съюз, ще заеме страната на пилето или на касапина.
Но какво се случва в момента…
Съединените щати вече подкрепиха Вилнюс; миналия месец държавният секретар Антъни Блинкен подчерта „желязната подкрепа на САЩ за Литва в борбата й срещу натиска от Китайската народна република“. Това се случи след среща в Колумбия с литовския външен министър.
ЕС досега беше по-двусмислен. В неотдавнашния си стратегически диалог с китайския министър на външните работи Уан Йи, висшият представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел защити Литва, но също така направи усилие да увери Пекин, че ЕС не поставя под въпрос политиката му „Единен Китай“.
„ЕС и неговите държави членки имат интерес да развият сътрудничество с Тайван, съмишленик и важен икономически партньор в региона, без признаване на неговата автономност“, каза той пред Уанг.
Във вторник 27-те лидери на ЕС се събраха на приятна вечеря, включваща дискусия за отношенията между ЕС и Китай, на която президентът на Литва Гитанас Науседа призова своите колеги да покажат „единство“ в лицето на Китай. Вечерята завърши с това, което Борел нарече „много интересен дебат“.
"Има голяма биполярност между Китай и САЩ от една страна, а от друга страна има многополярност на участниците", каза той. "И европейците трябва да действат; те има нужда да изготвят обща позиция, за да споделят предизвикателствата, пред които са изправени."
Докато стратегическият компас на ЕС все още се изготвя, едно е ясно: в изправянето си срещу Пекин, Литва - 2,8 милиона население, постави темата за Тайван и отношенията с Китай на по-видно място в дневния ред на ЕС по начин, по който лидерите в Пекин и много европейски столици избягват от години.
И поне за момента Вилнюс изобщо не смята да отстъпи.
Литва твърди, че не е искала да разстрои Пекин, а няколко високопоставени литовски служители заявиха, че биха искали да отстранят споровете, но изглежда няма признаци за ново сближаване. Напротив, търговска делегация, ръководена от тайванското правителство, скоро ще посети Литва, както и Чехия и Словакия.
"Разрешаването на тази ситуация зависи и от двете страни. Готови сме да говорим, но не сме готови да преразгледаме ... нашето решение", каза президента Науседа в свое интервю. "Има много представителства в Европейския съюз, които бяха създадени [от Тайван] през последните 20, 25 години. И Литва не направи нищо особено в това отношение."
Нищо за губене
Литва не е първата държава от ЕС, която се забърква в дипломатически конфликт с Пекин. Но необичайното е, че балтийската държава няма какво да губи в конфликта с Китай.
Държави като Франция и Германия имат значителни бизнес връзки с Китай, което затруднява лидерите им да заемат критична позиция, дори по въпроси като обвиненията за геноцид и принудителен труд в далечния западен китайски регион Синдзян. Други правителства, като Гърция или Унгария, зависят от китайските инвестиции.
Когато през 2013 г. испански съд постанови международни заповеди за арест на петима пенсионирани висши комунистически служители заради престъпления срещу човечеството в Тибет, Мадрид, осъзнавайки, че големи количества държавни облигации са в ръцете на Китай, бързо смекчи тона. Съвсем наскоро Швеция не пожела да отнесе разногласието относно правата на човека на ниво ЕС, когато Гуй Минхай, шведско-китайски книжар, който публикува статии, критикуващи комунистическата партия (и лично китайския президент Си Цзинпин), беше затворен за 10 години.
Литва няма почти никакви бизнес връзки с Китай. „Можете ли да повярвате, че сме инвестирали 10 пъти повече в Китай, отколкото Китай в Литва?“ каза високопоставен служител във Вилнюс, говорейки при условия на анонимност. Имаше „китайски инвестиции на стойност три милиона евро, да, в тази страна има само три милиона от Китай. Нашите компании инвестираха почти 40 милиона евро в Китай “, каза той и добави: “Големият Китай е малък за нас”.
Пример за това е дълбоководното пристанище Клайпеда, на 300 км западно от столицата Вилнюс, където Литва възпира инвестициите на държавната China Merchants Group поради съображения за сигурност. „Китай имаше интерес да инвестира повече в нашата инфраструктура и други сектори, които са важни за националната сигурност“, каза Науседа. "Но ние имаме национална система за следене на такива стратегически инвестиции."
Говорейки пред Baltic Times точно преди да бъде оттеглен, китайският посланик във Вилнюс Шен Жифей отхвърли твърдението и критикува липсата на визия в Литва.
Продължението на материала четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.