Ще кандидатства ли България все пак за заеми от Плана за възстановяване на ЕС?

Само седем държави са поискали заеми по Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз. Те се отпускат по желание на страните членки, стига те да преценят, че имат подготвени проекти. България има възможност да кандидатства за такива заеми до 2023 г., но в момента е изправена пред риск да не успее да договори всички процедури по националния си план до края на 2022 г. За това предупреди в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „Бизнес старт“, Илияна Цанова, зам.-генерален директор на ГД "Бюджет" в Европейската комисия.

„Страните членки трябва да имат желание да вземат този заем. Стойността на тези заеми е близо 30% от общия бюджет на плана, като Италия има най-голям дял с право на 122 млрд. евро. Всяка една страна има определен бюджет, от който може да се възползва – страната може да поиска целия бюджет или част от него. Ако една държава види, че има проекти с висока добавена стойност и може да ги защити пред Европейската комисия, тя трябва да промени своя план и да поиска да ползва този заем – срокът е август 2023 г.“, обясни тя.

Цанова поясни, че на практика това означава, че държавите могат да решат да ползват до тази дата заеми, а не само грантове.

Основните ползи от този инструмент са, че ЕС може да привлече ресурси с много по-ниски лихвени нива, отколкото самите държави.

„Изгодните условия се прехвърлят на страните членки, като ЕС не печели от допълнителни лихви“, потвърди Цанова. Зам.-генералният директор на ГД "Бюджет" в ЕК даде за пример облигациите по инструмента SURE на ЕС, където участващите държави, включително България, са спестили общо 8 млрд. евро от лихви.

България за момента възнамерява да се възползва само от грантовите средства от ЕС, а и все още не е изпратила своя Национален план за възстановяване и устойчивост в Брюксел, като намеренията са това да се направи до 15 октомври.

„Плановете за възстановяване не са само инструмент за инвестиции, а и за реформи. Всички плащания по тях ще се направят само след проверка, че тези реформи се случват по план и ефектът е очакваният“, категорична е Цанова.

Тя напомни, че плановете трябва да се изпълнят за един много кратък период – крайният срок за договаряне на всички средства е краят на 2023 г.

„70 процента от този бюджет трябва да бъдат договорени до края на 2022 г. Рискът за България е именно да не успее да отвори всички процедури и да договори тези пари в рамите на една година – това са близо 5 млрд. евро. и малко по-малко от средствата, които България ползва по структурните и кохезионни фондове за седем години. Дали имаме капацитет и дали можем да се справим в тази една година е големият въпрос“, каза още Илияна Цанова.

Зам.-генералният директор на ГД "Бюджет" в Европейската комисия съобщи, че следващият бюджет на ЕС ще е най-големият в историята на съюза – 1,8% от БВП на ЕС, и ще помогне за справянето с различните предизвикателства „като съюз“, а не като отделни държави.

Близо половината от бюджета е предназначена за финансиране на нови политики в борбата с климатичните промени и последиците от климатичната трансформация. „За първи път върховенството на закона се залага като условие за използването на този ресурс, така че да се гарантира по-доброто управление на средствата, напомни Цанова.

Според нея, с обявяването на „зелената сделка“ Европейският съюз прави заявка да стане лидер в борбата с климатичните промени и вече е последван от САЩ, Китай и други държави. „Тези сериозни цели поставят и сериозни предизвикателства, отбеляза Цанова. – Технологиите, които използваме днес, не са достатъчни за постигането на целите. Има нужда от технологична трансформация не само в енергийния сектор, но и в транспорта, индустрия, производство, земеделие, комунални услуги и други.“

Зам.-генералният директор на ГД "Бюджет" в ЕК подчерта, че различните държави не започват от една и съща позиция и имат различен капацитет да се справят с прехода, така че ЕС се стреми да осигури един „справедлив преход за всички“.

„30% от целия бюджет (близо 605 млрд. евро) е насочен за климатични политики – три пъти повече в сравнение с предишния период“, пресметна Цанова и посочи, че основните три инструмента в тази насока са механизмът за възстановяване, базиран на климат и зелена дигитализация и инвестиции, кохезионната политика, и фондът за справедлив преход.

Цанова напомни, че голяма част от пакта за възстановяване ще се финансира чрез издаването на общоевропейски дълг. „Ролята на собствените ресурси на ЕС ще бъде засилена като се въведат допълнителни източници, като приходи от въглеродни мита по границите на съюза“, коментира тя. По думите й, до 2024 г. Европейската комисия трябва да предложи нови данъци, които да изплатят грантовата част от Плана за възстановяване. Като общ ефект от плана, Европейската централна банка очаква увеличение от 2% на БВП на ЕС и около 2 милиона нови работни места.

Кои са новостите в дългосрочния бюджет на ЕС в периода 2021–2027 г.? Какви са плюсовете и минусите на Европейския зелен пакт? Колко са парите за селско стопанство и ще имали повече средства в следващия седемгодишен период? Кои са новите източници за приходи? Може ли България да загуби част от средствата от ЕС?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.