Германия засилва опозицията срещу безвизовите пътувания за граждани от Балканите

Незаконното пребиваване и неоснователните искания за убежище от някои държави от Западните Балкани, както и от Молдова, Грузия и Украйна, предизвикват дискусии за спиране на безвизовото пътуване от тези страни до Европейския съюз (ЕС).

Вътрешен документ на ЕС от 27 септември, видян от онлайн изданието EUObserver.com, разкрива нарастващ натиск от Франция, Германия и Италия на фона на по-широко обсъждане за спиране на предполагаемите злоупотреби с безвизовото пътуване от съседните на ЕС страни.

Същевременно председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен тръгва на обиколка из Западните Балкани. Предстои този месец да се проведе и среща на върха на Балканите и отделно с Украйна.

На гражданите на Черна гора, Сърбия и Северна Македония е разрешено да пребивават в ЕС без виза до 90 дни от декември 2009 г. насам. През 2010 г. такова право се даде и на гражданите на Албания и Босна и Херцеговина. Безвизово пътуване за граждани на Молдова е възможно от 2014 г., а на Грузия и Украйна – от 2017 г.

Безвизовото пътуване се разглежда от Европейската комисия като „значително постижение“ в отношенията между ЕС и Западните Балкани и бившите съветски страни под чадъра на инициативата Източно партньорство.

В момента активно се обсъжда заплахата от т. нар. „Механизъм за спиране на визите“. Повече от 50% увеличение на нередовния престой или на кандидатите за убежище, които са отхвърлени, са необходими за повторно налагане на визите.

Страните, които отказват да вземат обратно своите граждани, пребивавали незаконно или отхвърлени като бежанци, също ще изгубят безвизовото пътуване.

В документа Германия взема на прицел Грузия, Молдова и Украйна. Според Берлин Албания и Сърбия също са сред първите 10 проблемни страни.

Германия регистрира скок на незаконно пребиваващите от Албания, Молдова и Украйна въпреки общия спад през миналата година поради пандемията. Отделно страната регистрира 51% ръст на молбите за убежище от грузинци през последните три месеца в сравнение със същия период на 2019 г.

Молбите за убежище, подадени от граждани на Молдова, се увеличават с 429% в периода юни-август 2021 г. спрямо същия период на 2019 г.

„В случай на малко или никакво подобрение от трети страни [Европейската комисия] трябва, според нас, да подчертае, че задействането на механизма за временно спиране на визите е реална възможност“, посочва се в документа от германската делегация.

Италия направи подобни коментари по отношение на Молдова, като отбеляза, че мрежите за трафик на хора, действащи през "съседни страни", злоупотребяват с безвизовите пътувания. Рим предлага да се лиши Молдова от безвизови пътувания „в случай на недостатъчен напредък“.

Франция пък е недоволна от Албания и Грузия и остава предпазлива към Сърбия.

Чехия посочва, че отчита голям брой неоснователни искания за убежище от грузински, молдовски и украински граждани. Белгия определя броя на молбите за убежище от Молдова през 2021 г.  като „тревожно увеличен“. "Имаме и относително високи цифри за Северна Македония, но това може да е временно лятно явление“, посочва Брюксел в документа.

Нидерландия е първата и засега единствена държава от ЕС, която е искала суспендиране на безвизовия режим за Албания през 2019 г. Искането ѝ беше отхвърлено от ЕК.

Оттогава обаче Комисията поиска от Съвета на ЕС, представляващ държавите членки в блока, да наложи визови ограничения на Бангладеш, Ирак и Гамбия, тъй като те не взимат обратно своите граждани нарушители на правилата за пребиваване в ЕС.

Франция във вторник обяви рязко намаляване на броя на визите, предоставяни на хора от Алжир, Мароко и Тунис.

„Това е драстично решение и безпрецедентно, но необходимо поради факта, че тези страни отказват да приемат обратно граждани, които не искаме или не можем да задържим във Франция“, заяви говорителят на френското правителство Габриел Атал пред радио „Европа 1“.