Това беше голяма седмица за централните банки, но най-значима без съмнение бе срещата на Федералния резерв. Макар че централната банка на САЩ все още не е готова да забави покупките на облигации, съобщението след срещата ѝ отбеляза повратна точка – от неограничена подкрепа за растежа и финансовите пазари към дългия процес на оттелгяне на стимулите и в крайна сметка на затягане на монетарната политика, пише Financial Times в редакционен коментар.
Председателят Джей Пауъл каза, че Фед може „с лекота да мине на следващо ниво“, като обяви „свиване“ на покупките на активи през ноември, ако икономиката продължи да се подобрява, както очаква. Това до голяма степен беше предвидено, което обяснява игнорирането му от пазарите. Но две други послания добавиха ястребов нюанс към насоките на Фед. Когато намаляването на покупките започне, то ще бъде стръмно; Пауъл заяви, че покупките могат да приключат напълно около средата на следващата година, от 120 млрд. долара на месец сега. И половината от ръководителите на Фед сега очакват лихвените проценти да започнат да се покачват още през следващата година. Централната банка очертава отмерен, но решителен курс за оттегляне на стимулите.
Прави го обаче, точно когато икономиката става все по-несигурна. Данните за заетостта в САЩ бяха неочаквано слаби миналия месец, като възстановяването в някои отношения е в застой, тъй като делта вариантът предизвика повишаване на заразените от коронавирус в голяма част от страната. Всъщност ръководителите на Фед понижиха очакванията си за растежа през 2021 г., точно както повишиха очакванията си за инфлацията, в сравнение с прогнозите им от юни. С други думи, те идентифицират по-неблагоприятни условия от страна на предлагането от преди, затруднявайки баланса, който централната банка трябва да съблюдава между рисковете за растежа и инфлацията.
Заради всичко това Фед е прав да подготвя почвата за оттегляне на стимулите. Собствените му предварително обявени критерии за това започват да се изпълняват. Ако икономиката прогресира, както Фед предвижда, има всички признаци централната банка да може да започне цикъла на затягане без да предизвиква сътресения на пазарите. Това би свидетелствало за умелото управление от Пауъл както на икономическите условия, така и на пазарната психология.
Опасността е, че тази посока е заложник на съдбата и по-специално, че на Фед ще бъде трудно да отложи, камо ли да обърне обещаната „нормализация“, ако икономиката разочарова. Но Фед не трябва да разглежда промяната на курса като унижение. Политиката трябва да се ръководи от данни, а данните са несигурни. Бъдещата траектория на инфлацията може да не се изясни и през голяма част от следващата година. Засега, докато се движи през настоящата мъгла, Федералният резерв трябва да е готов да промени бързо курса си, ако се зададат внезапно опасности.
Това важи до голяма степен и за други централни банки. Те се сблъскват със същите дилеми и несигурности, с по-голяма или по-малка интензивност. По-специално Английската централна банка (АЦБ) е изправена пред силен ръст на инфлацията, докато икономическото представяне на Обединеното кралство остава на известно разстояние под нивата отпреди пандемията. Икономиката на Великобритания също така е по-уязвима на външни колебания от тези на САЩ или еврозоната.
Макар че АЦБ остави политиката си непроменена в четвъртък, може да й се наложи да направи неприятния избор да започне да оттегля стимулите през следващите месеци. В контраст, някои други централни банки се сблъскват с достатъчно благоприятни условия, че затягането да изглежда безопасно: в Норвегия Norges Bank реши да повиши лихвения си процент до четвърт пункт над нулата, която достигна миналата година, и сигнализира за по-нататъшно покачване през декември.
След 13 години на разхлабване паричната политика ще остане много приспособима за още известно време, дори ако намаляването на покупките от Фед се случи според плана. Извънредните пандемични мерки обаче започват да приключват.
17:10 | 13.09.22 г.