Европейската централна банка (ЕЦБ) ще обсъди повишаването на регулярните си покупки на активи след края на извънредните стимули заради пандемията, но подобно увеличение по никакъв начин не е гарантирано, заяви членът на Управителния съвет на банката Мадис Мюлер, цитиран от Bloomberg.
Макар че възстановяването на еврозоната трябва да позволи на ЕЦБ да прекрати пандемичната си програма за изкупуване на облигации на стойност 1,85 трлн. евро през март, ръководителите ще обсъдят как да предотвратят излизането от релси на възстановяването, когато подкрепата бъде оттеглена. Единият вариант е да бъде удължен предкризисният план над настоящите 20 млрд. евро на месец, отбеляза Мюлер в интервю в Талин.
Изказването му е сигнал за вероятно оспорван дебат, който очаква ръководителите, особено тези, които се притесняват, че връщане към правилата преди COVID ще нанесе силен удар на задлъжнелите страни, които все още не са готови да функционират без извънредна подкрепа на ЕЦБ.
„Осъзнавам, че ще бъде проблем, ако има ефект на ръба на пропастта в края на програмата за извънредни пандемични покупки“, каза ръководителят на Естонската централна банка.
По-късно той допълни в туит, че „не е сигурен дали увеличаването на обема на извънредните покупки на активи през пролетта е най-добрият начин за избягване на ефекта на ръба на пропастта“.
Потенциално увеличаване на по-старата програма за количествени облекчения е „част от дискусията за това как да прекратим PEPP и какво ще означава това за покупките на активи в бъдеще“, каза Мюлер. „И, разбира се, решението ще зависи от пазарните условия идната пролет и перспективите пред икономиката на този етап“, допълни той.
Бенчмарковите германски облигации заличиха по-голямата част от спада си малко след интервюто, като доходността по 10-годишните държавни ценни книжа отбелязва леко понижение от 0,32%.
Тази седмица гръцкият колега на Мюлер Янис Стурнарас предупреди да не се правят преждевременни заключения за прекратяване на кризисната помощ, като заяви, че би било „наистина арогантно от наша страна вече да обявяваме победа“.
Други обаче бяха оптимисти за перспективите пред еврозоната. Членът на Изпълнителния борд Изабел Шнабел заяви в понеделник, че възстановяването върви с пълна сила, а заместник-председателят Луис де Гиндос отбеляза силното представяне през второто и третото тримесечие.
„Предвид възстановяването, което виждаме в икономиката, перспективите пред инфлацията и най-важното изключително благоприятните условия за финансиране, които ще продължим да имаме в еврозоната, трябва да можем да прекратим PEPP през март, както беше съобщено и какъвто беше първоначалният план“, заяви Мюлер. „Ако питате какъв е най-вероятният изход лично според мен, това е базовият сценарий“, допълни той.
Притеснения за инфлацията
Подобно на други членове на Управителния съвет Мюлер каза още, че е скептичен към идеята за промяна на старата програма с включване на по-гъвкави елементи, които помогнаха на ЕЦБ да смекчи удара от пандемията.
„Мисля, че трябва да сме внимателни в това отношение, защото може да се натъкнем на някои правни ограничения“, заяви Мюлер. „Не смятам, че можем да пренесем гъвкавостта в PEPP и просто да я прехвърлим в предишна програма за изкупуване на активи. Тя беше предназначена за тази конкретно кризисна ситуация, свързана с пандемията“, допълни той.
Мюлер е съгласен с мненията, че цените ще се ускорят по-бързо от настоящите прогнози на ЕЦБ.
„Обмисляйки възможните фактори, които може да тласнат цените нагоре, и тези, които може да ги дръпнат надолу, факторите, тласкащи цените нагоре, изглеждат по-силни в момента“, отбеляза той. „По-вероятно е през 2023 г., например, да имаме инфлация над 1,5%, отколкото под това ниво. Същото вероятно важи за прогнозата за инфлация от 1,7% за 2022 г.“, каза Мюлер.
20:23 | 06.09.22 г.