Природните бедствия могат да причинят сериозни ценови движения – както нагоре, така и надолу, посочва се в нов доклад на Greenpeace, цитиран от онлайн изданието EUObserver.com.
Организацията прогнозира, че този инфлационен натиск ще се увеличи през следващите десетилетия, тъй като се очаква природните бедствия да станат по-чести поради изменението на климата.
Зелената група, заедно с Германския институт за икономически изследвания (DIW) в Берлин и Училището за ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет, изследва как се развиват месечните нива на инфлацията при бедствия в засегнатите региони.
Проучването е ограничено до "физическите" рискове от изменението на климата. По този начин ефектите на политиката в областта на климата върху инфлацията - като ценообразуването на въглеродния диоксид, не са предмет на изследването.
Проучени са 227 природни бедствия в цяла Европа в периода между 1996 и 2021 г. Анализът се фокусира върху месечните нива на инфлация в районите, засегнати от бедствията.
Данните показват, че изменението на климата и природните бедствия имат дестабилизиращо въздействие върху икономиките в цяла Европа. Ефектите са различни в зависимост от региона и сектора. Например наводненията могат да унищожат реколтата, като повлияят на регионалното предлагане на зърно, царевица или други култури, поради което се повишават цените на храните.
Бедствията водят и до разрушаване на домовете на хората в засегнатите региони и оказват натиск върху доходите им, което може да потисне цените поради по-ниско търсене от страна на домакинствата.
В сравнение с преките икономически и социални сътресения след екологични бедствия инфлационният натиск може да изглежда донякъде лек или незначителен проблем. Германското правителство например трябва да намери около 30 млрд. евро - около един процент от националния БВП, за помощ заради наводненията в долината на река Ар.
Изменението на климата може да изостри това през следващите десетилетия. За да се направи по-точна оценка какво означава това за по-широкото общество, съавторът на изследването Маурисио Варгас коментира пред EUobserver, че трябва да разгледаме кой е отговорен за предотвратяването на влошаване на изменението на климата.
Предотвратяване на риска
„Това изследване доказва, че ценовата стабилност е застрашена от изменението на климата“, казва Варгас. „Според принципа за предпазливост - което означава, че политиките трябва да предотвратяват риска, банката носи отговорността за това да действа“, посочва той.
Това се потвърждава от Кристин Лагард, която в четвъртък, 9 септември, коментира, че задачата на ЕЦБ е „да поддържа дългосрочна стабилност на цените“.
Варгас, заедно с група финансови активисти, протестираха срещу настоящите политики на ЕЦБ, като издигнаха букви от лед с надпис „Zukunft“ [бъдеще] пред централата във Франкфурт. "Ние сме тук от няколко часа и сега буквите се топят бързо", коментира той, като акцентира върху бързо затварящия се времеви прозорец за действие срещу изменението на климата.
Компаниите за изкопаеми горива имат достъп до големи резерви, тъй като ЕЦБ, една от най-мощните институции на ЕС, все още изкупува облигации, емитирани от компаниите. Докато ЕЦБ продължава да финансира индустрията за изкопаеми горива, банката не е в съответствие със собствените си принципи.
През юли 2021 г. централната банка обяви решението си да включи изменението на климата в своите операции. Докато банката се движи в правилната посока, според Варгас тя го прави твърде бавно. "Те обсъждат тези планове вече 18 месеца и сега казват, че ще са необходими още три години, за да съберат всички данни. Затова искаме да покажем, че те трябва да започнат да действат сега“, посочва той.
23:13 | 13.09.22 г.