На 9 ноември 1830 г. стотина земеделски работници пристигнаха във ферма в Кент в южна Англия и унищожиха вършачка с триони и брадви. В Бърнъм Оувъри, Норфък работници унищожиха друга машина, крещейки: „Това пречи на честния човек да получи работа“. Страната беше в разгара на Суинг бунтовете, при които селскостопански работници разбиваха вършачките, изгаряха хамбари, изпращаха заплашителни писма до фермерите и искаха по-високи заплати. Докъм края на ноември, пишат историците Ерик Хобсбаум и Джордж Руде, „почти цяла Южна Англия беше в пламъци“, пише Сара О’Конър за Financial Times.
Работниците са реагирали на трансформациите в света на труда, които са ги докарали до отчаяние. Новите вършачни машини са изисквали 5-10 пъти по-малко труд, измествайки много работници, които обикновено са разчитали на ръчните вършачки за препитание. Заетостта в селското стопанство станала по-нередовна и несигурна. „По-евтино е да се наемат работници за деня, отколкото да се поддържат слуги в къщата, особено когато те винаги се изпращат у дома в дъждовни дни“, пише един съвременник на събитията.
Сега сме в друг момент от историята, при който работата става все по-несигурна, поне за някои. Миналата година шофьорите на Amazon Flex окачваха смартфоните си на дървета извън пиаците в очевиден опит да се опитат да спечелят предимство за части от секундата, тъй като поръчките за доставка отиваха към най-близкостоящите. В някои ферми в Шотландия берачите на малини бяха изпращани в караваните си без надница, когато вали или производителността спада твърде много.
Идеята за универсален базов доход (УБД) - политика, при която държавата плаща на всеки месечна сума без условия - често се предлага като решение на тези проблеми. Ако технологиите ще направят работата по-оскъдна, непредсказуема или несигурна, казват защитниците, трябва да дадем на хората базово ниво на доход, което е независимо от пазара на труда. В противен случай те биха могли да се окажат също толкова ядосани и отчаяни като разбивачите на машини от 1830-те.
Но УБД не само ще бъде отговор на променящия се трудов пазар, но и ще го оформи по трудни за предвиждане начини.
В случая със Суинг бунтовете някои историци твърдят, че иначе добронамерената система за социално подпомагане всъщност е изострила тежкото положение на земеделските работници. В средата на 1790-те години магистрати в Спийнхамлънд, Бъркшър са взели решение за местна система на помощи за бедните, която да допълни заплатите на нископлатените до минимален доход, обвързан с цената на хляба. Системата се разпространила, но според икономическия историк Карл Поланий тя е била илюзия, защото насърчавала фермерите да плащат по-ниски заплати, знаейки, че публичните средства ще компенсират разликата. Когато цената за тази системата скочила, щедростта й била силно орязана. „Правото на живот“ в крайна сметка съсипа хората, на които уж трябваше да помогне“, пише той.
11:43 | 14.09.22 г.