България е отделила 1,2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за военни разходи през 2019 година, сочат данните на Евростат. Процентът е равен на средния за ЕС, но е под изискванията на НАТО за военни разходи от поне 2% от БВП.
В ЕС само две държави изпълняват натовските стандарти за разходите - Гърция (2%) и Естония (2,1%). Близо до това ниво са Латвия и Кипър, чиито разходи за отбрана са съответно 1,9% и 1,8% от БВП.
Страните от общността са отделили общо 168 млрд. евро за военни разходи през 2019 г.
Източник: Евростат
Отделените пари за отбрана бяха една от точките за спор между предишната администрация на Белия дом и ЕС. Президентът Доналд Тръмп настояваше европейските държави да изпълнят своите задължения и заплашваше, че ще блокира участието на САЩ в операции на НАТО.
От данните на Евростат е видно, че от 2013 година насам ЕС харчи средно по 1,2% от БВП за защита. Традиционно най-ниски са разходите на Ирландия - през 2019 година те са едва 0,2% от БВП на страната.
Като цяло най-големите разходи на ЕС са за социална защита, здравеопазване и публични услуги, както и за образование.
Източник: Евростат
През 2019 година най-голям е делът на разходите за военна защита - 1,1% от БВП на общността. За другите пера, сред които гражданска защита, международна военна помощ, научни проучвания и други са отделени около 0,1% от БВП.
Всъщност разходите за научна дейност във военната индустрия са нищожни във всички страни от ЕС. Най-голям дял за тях отделя Франция - 0,1% от БВП. Германия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург и Словения отпускат най-много средства за международна военна помощ сред страните от ЕС.
19% от извършените разходи са капиталови - например за ново оборудване, сочат още данните на Евростат.
23:26 | 13.09.22 г.