Банковото лоби в ЕС засилва опитите си да отложи прилагането на Базел III

Банките от Европейския съюз (ЕС) чукат на вратите в Европейската комисия (ЕК) в усилията си да отменят предстоящите големи реформи в сектора, според анализ на протоколите от лобистките срещи на Politico.eu.

Капиталовите реформи на Базел III (международното регулаторно споразумение за регулирането, надзора и управлението на риска в банковия сектор - бел. ред.) са договорени в световен мащаб и през октомври Комисията трябва да представи законодателно предложение за прилагането им в ЕС. Индустрията обаче зае позиция, че това ще навреди на икономиката, като ограничи кредитирането по време на възстановяването на Европа от пандемията.

Опитът на сектора да спечели отсрочка се простира извън отдела за финансови услуги на Комисията, който ръководи работата по въвеждането на окончателните стандарти. Лобисти на кредиторите са се срещали с най-добрите екипи на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, изпълнителния вицепрезидент Валдис Домбровскис и комисаря по икономиката Паоло Джентилони по Базел III, показват протоколите от срещите.

„Такова нещо не може да се види често“, казва Кенет Хаар, изследовател и участник в организацията „Корпоративна Европа“. „Бих приел това като знак, че или се чувстват неспокойни от Базел III, или просто прилагат всички методи, за които се сещат“, допълва той.

Досега Комисията се стреми към правилно прилагане на реформата, противно на желанията както на индустрията, така и на някои национални правителства, включително Франция и Германия.

Залогът е голям за европейските банки, които са изправени пред огромно увеличение на капитала от 124,8 млрд. евро, според оценки на Европейския банков орган (ЕБО). Проучванията, поръчани от индустрията, посочват като по-вероятно число 400 млрд. евро.

„Намаляването на банковото кредитиране при строго тълкуване на Базел III би се отразило на усилията, които ЕС полага за осигуряване на средства за икономиката“, пише Ана Ботин, президент на Европейската банкова федерация, в писмо до Фон дер Лайен през юли.

Окончателните изисквания на Базел III биха ограничили способността на банките да използват свои собствени вътрешни модели, за да намалят капиталовите си изисквания, което означава, че банките ще трябва да отделят повече пари за покриване на своите рискове.

Глобалните реформи имат за цел да подсилят банковата система, като гарантират, че кредиторите могат да издържат на загуби, и като стандартизират начина, по който оценяват рисковете в своите баланси.

От началото на 2021 г. кабинетът на комисаря по финансовите услуги Марейд Макгинес е провела 29 срещи със заинтересованите страни от индустрията, на които Базел III или други части от рамката бяха посочени като тема за обсъждане. Джон Бериган, генерален директор на главната дирекция за финансови услуги на ЕС, е провел пет срещи по темата в същия период. Няколко от тези срещи са и с неправителствени организации. Основният екип на Фон дер Лайен, който работи по рамката, е провел три срещи по Базел III тази година, Домбровскис – седем, а Джентилони – пет.

Отделно са срещите с банки и асоциации, на които Базел III не е бил основна тема, но е дискутирано икономическото възстановяване.

Ролята на Джентилони като комисар по икономиката би могла да го направи по-отворен към икономическите аргументи относно конкретни аспекти на реформите, като например потенциално задушаване на финансирането за малки и средни предприятия без рейтинг.

Датските, нидерландските, френските, германските, ирландските, италианските, люксембургските и испанските кредитори и техните банкови асоциации ръководят усилията за лобиране, според публикуваните протоколи, наред с органите в целия ЕС, включително EBF и Асоциацията за финансови пазари в Европа.

Още няма признаци, че индустрията набира влияние. Комисията има намерение да приложи реформите и отдавна отхвърли призивите на Париж и Берлин да приложи промените само за международните институции.

Все пак отделът за финансови услуги на ЕС разглежда някои по-гъвкави модели в опит да смекчи удара върху сектора, като например да даде възможност за свобода на действие върху операционния риск – ключово искане от страна на испанските и ирландските банки.