fallback

Сбърка ли Барселона при мениджмънта на най-ценния си актив – Меси?

Футболният клуб може би трябваше да продаде голямата си звезда преди време, а и теоретично можеше да му плаща в акции, а не в брой

16:33 | 18.08.21 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Някои хора, които работят на Ноу Камп, домът на петкратните победители в Шампионската лига, Барселона, сигурно са забравили поговорката, че гробищата са пълни с незаменими хора. Това стана ясно миналата седмица, когато сагата с напускането на футболния клуб от Лионел Меси и свободният му трансфер в Пари Сен Жермен се разигра при пълна публичност.

Може да се каже, че ръководството на Барселона предостави храна за казус на Harvard Business School за това как не се управлява инвестиционен портфейл или организация, пише за Financial Times Майкъл Мориц, партньор в Sequoia Capital. 

Основните пунктове: Меси, един от най-големите футболисти, които светът някога е виждал; лоялен служител на клуба от 13-годишна възраст; водещ голмайстор в историята на Ла Лига (испанското първенство – бел. прев.); шесткратен носител на Златната топка. Част от Барселона колкото и базиликата на Антонио Гауди или нейната готическа част.

Какво трябва да направи един инвестиционен мениджър с актив (защото да, футболистите, харесва ви или не, са активи), чиито темпове на растеж се забавят и чиято стойност със сигурност ще намалее?

Инвестиционните мениджъри, които си струват цената, имат отговор. Те не са закрепостени към миналото или към убежището (по жаргона на професията), което предоставят „имената“, или към идеята да изстискат още едно тримесечие или година на добро представяне от акция, чиито славни години са преминали. Вместо това те преразпределят парите и купуват различни акции от правилната страна на прогреса.

Ръководството на Барселона избра да направи обратното. Те продължиха да отделят огромна част от разходите си за заплати за Меси (така предизвиквайки поредица от изисквания за по-високи заплати от съотборниците му, които удовлетвориха). Трудно е да се преувеличат щетите, които това и поредицата от неуспешни покупки на играчи нанесоха на клуба, който сега е затънал в дългове.

Някои хора могат да обвинят Меси или непреклонността на баща му, който действа като негов агент. Но е трудно да ги виним. И двамата реагираха на пазарните условия, когато отправяха своите искания. По-скоро виновни са тези, които се поддадоха на претенциите им. Не забравяйте, че никога инвеститорът не е длъжен да купи даден актив.

Барселона си направи инвестиционно харакири. Вместо да продадат Меси през последните няколко години, те продължиха да му плащат все повече, докато не останаха без избор, „отписвайки” 34-годишния футболист от баланса си. В контраст, през 2003 г. Манчестър Юнайтед продаде тогава 28-годишния Дейвид Бекъм на Реал Мадрид за 34 милиона долара - вероятно повече от 100 милиона долара на днешния пазар. Ако вярваме на изтеклата информация за договора на Меси, Барселона му е платила 555 милиона евро между 2017 и 2021 година.

Другият аспект на провала „Меси”, който изглежда толкова чужд за всеки от Силициевата долина, е, че на него - и на всички останали футболисти - му се плаща в брой (макар и също чрез бонуси, свързани с определени постижения). Нито една жизнена организация в моя малък свят не компенсира високо оценените си изпълнители по такъв нескопосан бизнес начин. Вместо това на тях се дават акции, чиято крайна стойност е обвързана с цялостното здраве на бизнеса.

Педантите ще спорят, че това не е възможно в света на футбола. Те ще кажат, че играчите идват и си отиват или просто имат своя миг на слава. Но същото се случва и в Силициевата долина, където високо ценени служители могат да работят в една компания в продължение на три или четири години преди да се преместят в друга.

По-скоро истинските отговори са различни. Този подход противоречи на приетата практика: изисква от собствениците на футболни клубове да действат по-малко като собствениците на текстилни фабрики от 19-ти век; той означава, че агентите ще трябва да изоставят самостоятелните действия; и най-вече това би означавало играчите да свикнат с несигурността, свързана със стойността на дългосрочното възнаграждение в акции.

Представете си, че всеки футболен клуб отдели около 25% от собствения си капитал за компенсация на играчите, като изисква те да продадат акциите си при напускане на клуба. Ако Барселона беше възнаградила Меси с комбинация от 50% пари в брой и 50% акции, днес и той, и клубът щяха да бъдат много по-добре. Две години преди Меси да се присъедини към отбора, клубът имаше приходи от 123 млн. долара, които нараснаха до над 1 млрд. долара през сезона преди пандемията.

Когато Меси дебютира за Барселона през 2004 г., клубът вероятно струваше около 400 милиона долара (точни цифри не са налични). Днес той е на стойност около 4,8 млрд. долара. Ако на Меси бяха предоставени акции или опции за около 10 процента от клуба, това би струвало около 500 милиона долара днес.

Този подход сигурно би предизвикал насмешка в директорските бордове на най-богатите клубове в света. Но също така, ако беше приет от ръководството на Барселона, днес нямаше да има нужда да молят за пари.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:43 | 13.09.22 г.
fallback