fallback

Съдът на ЕС не позволи по-широк достъп на "Газпром" до OPAL

Газопроводът свързва "Северен поток 1" с газовата мрежа на Централна Европа и е с капацитет от 36 млрд. куб. метра годишно

10:38 | 16.07.21 г. 3

Съдът на ЕС не е позволил по-широк достъп на руската газова компания "Газпром" до газопровода OPAL, съобщава Ройтерс. Делото беше заведено от Германия, след като на по-долна инстанция съдът отмени решение на Европейската комисия (ЕК) да допусне изключение от правилата и да позволи на "Газпром" да използва по-голям капацитет от газопровода.

OPAL е връзката между "Северен поток 1" и европейската газопреносна мрежа и по-специално с Централна и Източна Европа през територията на Чехия. През 2009 година Брюксел задължи операторът на връзката да предлага на търгове за разпределение 50% от капацитета ù. През 2016 година обаче германският регулатор поиска и получи от ЕК промяна на това решение и така беше позволен по-широк достъп на руския газов гигант до тръбите.

През 2016 година "Газпром" вече активно работеше по проекта за удвояване на капацитета на трасето по дъното на Балтийско море, или "Северен поток 2".

Решението на ЕК в тази насока беше обжалвано от Полша с мотива, че то нарушава принципите на енергийната солидарност в ЕС. Варшава се позова и на данните, че липсва увеличение на търсенето на газ в Централна Европа, което да мотивира искането за увеличаване на капацитета.

В своето решение от 2019 година Съдът на ЕС постанови, че европейската солидарност не означава винаги, че някое решение няма да има негативен ефект върху интересите на някоя от страните в общността. Но ЕК трябва да взима предвид интересите на всички засегнати страни и да търси баланса, когато те са в конфликт, посочиха съдиите.

Германия не се примири с отмяната на решението за OPAL и го оспори на следващата инстанция. В крайна сметка обаче загуби тази битката.

Газовата връзка влезе в експлоатация през 2011 година и реално единственият източник в нея е "Северен поток 1" и руският природен газ. Дължината на връзката е 470 километра, а капацитетът ѝ е 36 млрд. куб. метра газ годишно. Капацитетът на "Северен поток 1" е 55 млрд. куб. метра годишно, а с реализацията на "Северен поток 2" се очаква Русия да може да пренася по дъното на Балтийско море 110 млрд. куб. метра газ годишно към Европа.

С въвеждането в експлоатация на OPAL Полша загуби част от транзита на руския природен газ, а съответно и част от приходите от транзитни такси.

Варшава вече заяви, че няма да подновява договора си за доставка на газ от "Газпром", разчитайки на вноса на втечнен газ, както и на изграждащия се в момента газопровод Baltic Pipe, също по дъното на Балтийско море. Тръбите трябва да свържат Полша с Норвегия.

Строителството на този газопровод също не е безпроблемно - Дания временно спря строителството с опасенията, че дейностите могат да окажат негативно въздействие на застрашени животински видове. Преди седмици обаче работата беше подновена.

Последното съдебно решение едва ли ще има сериозни последици за "Газпром", коментира още Ройтерс. Компанията и без това не използва пълния капацитет на връзката. Операторът на газопровода - базираната в Киел компания OPAL Gastransport, пък отбелязва, че ограничаването на работата на газопровода може само да навреди на развитието на европейския газов пазар.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:18 | 13.09.22 г.
fallback