Учебната година приключи и за Европа, която наваксва изоставането си по отношение на ваксинациите, може да се очаква с утеха сценарий на затихваща пандемия. Във Франция тя следваше общ модел за цяла Европа.
Започнала през декември 2019 г., пандемията доведе до радикално затваряне през март 2020 г., последвано от още две вълни и нови две „прагматични“ блокади през октомври 2020 г. и февруари 2021 г., пишат Марк Гио и Раду Вранчеану, преподаватели във Висшето училище по икономически и търговски науки (ESSEC) в Париж за френския вестник La Tribune.
Не се чувстваме компетентни да оценяваме здравната реакция на правителството на пандемията и затова я приемаме като даденост. Здравната криза породи безпрецедентна от Втората световна война насам световна икономическа криза и предизвика силен отговор на правителствата в икономически план, от който можем да си извлечем поуки, пишат двамата преподаватели.
Огромни държавни разходи
На фона на рухналото търсене и наложените затваряния с мотото „останете си у дома“ повечето държавни ръководители възприеха принципа на подкрепата на всяка цена. Те мобилизираха огромни държавни разходи и поеха безпрецедентни дефицити заради безпокойството си за икономиката в краткосрочен план.
Тази бюджетна XXL реакция беше улеснена от не по-малко масивните намеси на централните банки, които поеха голяма част от новите дългове. Принципът на действие „ден за ден“ целеше максимално ограничаване и дори неутрализиране на икономическите последици от здравната криза. Всички дебати за нивото на задлъжняване и последиците от него бяха оставени на заден план в името на неотложната необходимост и забавени за след пандемията.
В повечето страни разходите подкрепиха директно доходите на домакинствата, най-вече чрез програмите за частична безработица, отговорни за дефицита от 25 млрд. евро през 2020 г. на Франция. По-голямата част от предоставените помощи на компаниите включваха условието по-скоро за поемане на ангажимент за енергиен преход, отколкото за запазване или създаване на работни места.
Засилена намеса на държавата в икономиката
Кризата засили намесата на държавата в икономиката на две нива. Увеличаването на дела на държавните разходи в БВП (62,1% от БВП в края на 2020 г.) и вземането на решения от държавата, следващи нормите на новата визия за екологичен, социален и морализаторски капитализъм. В тази нова визия основната роля на компаниите да създават иновации и да произвеждат ефективно търсените стоки и услуги става срамна необходимост, която спешно трябва да се поправи с афиширане на социална мисия. Тя е определена стратегически от мениджърите на компании и други структури, отговарящи за етичната сфера с мисия за избягване на всяка цена на голям индустриален инцидент.
Ясно е, че във Франция тази криза помете всички принципи за добро управление на публичните финанси без никакъв реален дебат. От крайната левица до крайната десница, преминавайки през повечето правителства, всички разходи се оправдават с факта, че нивото на задлъжнялост на държавата е ниско. За съжаление обаче държавите няма да могат да развяват още дълго време знамето на ниската доходност по държавните облигации, на които се опират.
Впрочем, доходността е ниска не защото инвеститорите имат доверие на харчещите държави, а тъкмо напротив, защото имат доверие на Германия, която ще покрие разходите на останалите. Тенденцията вече започва да се променя. Ако погледнем развитието през последно време на доходността по 10-годишните държавни ценни книжа, виждаме тревожно нарастване, а спредът между Германия и по-крехките държави, най-вече Италия, но също и Франция и Испания, се разширява.
Строгата Германия запази ролята си на гарант на единството на еврозоната, като прие болезнено емитирането на европейски дълг с индиректната гаранция на германската държава. Тя трябваше също да преглътне закупуването на облигации на стойност 1,850 трлн. евро от ЕЦБ и отпускането на дългосрочни заеми за 1,850 трлн. евро от ЕЦБ, целящи да насърчат търговските банки да купуват държавен дълг, отново с цел да запази единството на еврозоната.
ЕС пропусна златна възможност да наложи реформи на южните страни
Макар че ЕС задейства мащабна програма с помощи на стойност 750 млрд. евро, тя пропусна златна възможност да наложи на правителствата на южните държави амбициозните реформи, които щяха да им позволят да подобрят функционирането на икономиката си. Най-неотложните от тях са свързани с реформирането на фалиралите пенсионни системи, реформирането на здравните системи, които се оказаха неспособни да се преборят с пандемията, реформирането на трудовите пазари с „дуална“ структура и реформирането на образователната система, за да отговаря по-добре на нуждите на пазара на труда.
Относително слабата ваксинация засили недоверието на европейците към европейския проект на фона на общо недоволство, следствие от което е Brexit. Формулирането на екологични цели не успокоява голяма част от населението. Управлението на принудителния преход към електромобили, но без съответните политики за гарантиране на производството на батерии, развитието на зарядни станции или трансформирането на традиционните автомобилни компании създава впечатление за непоследователност.
В същото време зле разбраната екология може да разруши съществуващата индустрия и да ни направи зависими от Китай, затова призивите за национален или европейски икономически суверенитет се увеличават. Вниманието на управляващите е съсредоточено върху повишаването на фискалните приходи и облагането с данъци на големите технологични компании, които са върхът на фискалния айсберг.
Замразяването на реформите е тревожно, защото без по-гъвкав пазар на труда в южните страни желанията за реиндустриализация ще останат само на хартия, още повече че тези страни ще трябва да носят бремето на обслужването на държавен дълг, който е много по-голям от 100% от БВП.
Кризата донесе и насърчителни новини. Въпреки някои абсурдни здравни ограничения компаниите опитаха с всички средства да се приспособят и да продължат да произвеждат. Ръстът остана значително по-добър през пролетта на 2021 г. спрямо второто тримесечие на 2020 г., когато БВП се срина с 18,6% спрямо второто тримесечие на 2019 г.
Работата от разстояние е изтъквана като голямо приспособяване на компаниите към кризата и разкрива още веднъж възможностите на либералната капиталистическа система да поема шок от каквото и да е естество.
Частни компании направиха нещо нечувано, за да получат ефективна ваксина за по-малко от десет месеца, като в същото време развиха иновативни техники за някои от тях. Преследването на печалба в най-благородния смисъл – чрез възможностите за иновации и възнаграждаването им, позволи да се отговори ефективно на здравната криза.
Мащабът на натрупаните държавни и частни дългове през последната година и половина ще направят трудни следващите години. Лихвите ще се повишат, когато централните банки бъдат принудени да прекратят фактическото монетизиране на държавния дълг заради ускоряването на инфлацията.
Наред с повишаването на дълговото бреме върху държавата ръстът на лихвите ще натежи върху частния сектор, ограничавайки инвестициите, натрупването на капитали и в крайна сметка растежа. На последно място, ако има надежда в света след коронавируса, тя е свързана с по-бързото връщане към нормално функциониране на пазарната икономика с възможно най-малко планова намеса и политици, които са по-заинтересовани от структурното намаляване на безработицата, отколкото от броя на „харесванията“ на Facebook страницата си.
17:24 | 13.09.22 г.