Европейският съюз ще започне съдебна процедура срещу Унгария и Полша във връзка със закони, които според блока дискриминират ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър и интерсексуални) общностите в двете държави.
Европейската комисия ще изпрати т. нар. писмо за официално известие още в четвъртък, съобщават запознати източници пред Bloomberg, пожелали анонимност. Мярката е първа стъпка към започването на дело в Европейския съд.
Отделно ЕК ще отнесе Унгария към Европейския съд и във връзка с незаконно ограничаване на достъпа на бежанци до системата за бежанска закрила на блока, става ясно от документи, видени от Bloomberg.
Говорител на ЕК не е отговорил на запитване за коментар на медията.
Будапеща и Варшава вече са в епицентъра на спор с ЕС, който може да ги лиши от средства от блока. От тази година комисията има нови правомощия, които ѝ позволяват да спира бюджетни плащания, ако върховенството на закона в дадена страна застрашава финансовите интереси на ЕС.
Отделно, ЕК по-рано тази седмица отказа одобрение за възстановителния план на Унгария, който е необходим за отключването на 7,2 млрд. евро под формата на грантове, отделени за страната. Ако Брюксел използва новия си механизъм и срещу Полша, то страната може да бъде лишена от до 23,9 млрд. евро възстановителни средства.
Сблъсъкът с Унгария е свързан със закон, който според правителството цели да защити децата срещу педофилия. Според критици обаче чрез него се създава дискриминация на база сексуална ориентация.
Мерките срещу Полша пък са свързани с градове и провинции в страната, които се обявяват за „свободни от ЛГБТИ-идеология“, за да се предотврати провеждането на прайдове и други подобни мероприятия. Към средата на миналата година почти една трета от общините в 38-милионна Полша са приели декларацията – често след лобиране на свръхконсервативни групи.
Според ЕК Варшава и Будапеща са нарушили ценностите на ЕС и фундаменталните му принципи.
Изпратените писма ще са официално начало на процедура за нарушение, като на държавите преди това ще се даде възможност да внесат законодателни промени. Следващата стъпка вече е съдебно дело.