Годишните разходи, свързани с насилието, основано на пола (срещу жени), в Европейския съюз (ЕС) се оценяват на 290 млрд. евро, според проучване на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), цитирано от онлайн изданието EUObserver.com.
Насилието от страна на интимен партньор, което се е увеличило значително по време на пандемията, представлява повече от половината от цената на насилието, основано на пола, - 151 млрд. евро, сочат още данните.
Числата са с около една трета по-високи от предходните оценки, подчертава организацията.
Всяка трета жена в ЕС на възраст 15 и повече години е преживяла физическо и/или сексуално насилие. Общо 22% от европейките са преживели насилие от интимен партньор.
"Човешкият живот, болката и страданието нямат цена. Въпреки това, знаейки цената на насилието, това може да помогне на страните от ЕС да насочат парите там, където наистина са необходими - и където ще са най-рентабилни", казва директорът на EIGE Карлиен Шееле.
Цената произтича от намаляването на качеството на живот на жертвата от претърпените физически и емоционални вреди в резултат на престъплението (56 процента), наказателното правосъдие (21 процента) и загуба на икономическа продукция (14 процента).
Докладът показва как насилието оказва отрицателно въздействие върху способността на жертвите да работят, което се отразява както на тяхната производителност, така и на времето, в което не са работили. Включват се и здравните разходи, услуги за гражданско правосъдие (например за разводи и производства за попечителство над деца), помощ за жилище и закрила на детето.
В ЕС разходите за насилие по полов признак са най-високи в Германия (54 млрд. евро годишно), Франция (43 млрд. евро), Италия (38 млрд. евро), Испания (30 млрд. евро), Полша (24 млрд. евро) и Румъния (12 млрд. евро).
Шееле посочва, че държавите от ЕС трябва да инвестират повече в услуги и дейности, които предотвратяват насилието над жени и защитават жертвите. "Това е както морален императив, така и разумна икономика", казва тя.
Организацията призовава страните да започнат да събират по-точни данни от публични служби като правоприлагащите органи и правосъдието, за да се изчисли максимално точна цена на разходите за насилието, основано на пола.
Съгласно Истанбулската конвенция, международен договор за защита на жените от насилие, събирането на подробни данни за различни форми на насилие, основано на пола, е задължително за всички, подписали документа. България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия все още не са ратифицирали конвенцията, а Турция официално се оттегли от нея. Полша може да е следващата, която да направи това, особено след като премиерът Матеуш Моравицки коментира миналата година, че документът не е съвместим с конституцията на Полша.
13:26 | 13.09.22 г.