В края на миналия месец Беларус се оттегли от Източното партньорство на Европейския съюз (ЕС), като заяви, че икономическите санкции на блока правят „невъзможно" страната да изпълни задълженията си по инициативата.
Източното партньорство даде началото си през 2009 г. с цел укрепване и задълбочаване на политическите и икономическите отношения между ЕС и шест държави партньори от Източна Европа и Южен Кавказ (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна). То ще продължи - само дни след решението на Беларус да се оттегли (на 2 юли), ЕС очерта предложение за това как да прокара напред сътрудничеството със своите източни партньори, пише онлайн изданието Emerging Europe.
Предложението на Брюксел се основава на пет дългосрочни цели, в основата на които е устойчивостта. То ще бъде подкрепено с 2,3 млрд. евро икономически и инвестиционен план за безвъзмездни средства и гаранции с потенциал да мобилизира до 17 млрд. евро публични и частни инвестиции.
Предложението ще лежи в основата на дискусиите около бъдещата политика на Източното партньорство преди следващата среща на върха, планирана за декември 2021 г.
Цялостното предложение има за цел да увеличи търговията, растежа и работните места, да инвестира в свързаност, да укрепи демократичните институции и върховенството на закона, да подкрепи зелените и цифровите преходи и да насърчи справедливи, равнопоставени и приобщаващи общества.
Поставяйки начало на новото предложение, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел коментира, че инициативата остава „високо в дневния ред“ на ЕС.
„Искаме да оформим програма, която да отговори на безпрецедентните предизвикателства - и възможности - днес, като същевременно я направим годна за бъдещето. В основата на нашата работа ще бъде насърчаването на демокрацията, доброто управление и върховенството на закона, които са толкова важни за отключването на положителни, конкретни резултати в нашето сътрудничество. Това включва Беларус, където искаме да продължим да подкрепяме хората чрез рамката“, посочва той.
Не е само Беларус
Точно как това се вписва в ситуацията на място в редица държави от Източното партньорство - не само в Беларус - е под въпрос.
Ситуацията в грузинската столица Тбилиси от 5 юли, когато крайнодесни демонстранти нахлуха в офис на ЛГБТ организацията, подготвяща местния прайд, и нападнаха и местни журналисти, накара много служители в Брюксел да поставят под въпрос ангажимента на страната към европейските ценности и спазването на правата.
Протестиращите също премахнаха знаме на ЕС от фасадата на сградата на парламента на Грузия.
Посолствата на ЕС в Тбилиси побързаха да публикуват изявление, осъждащо насилието, в което се казва, че „тези, които подстрекават или заплашват насилие или извършват насилствени действия, пречат на усилията на грузинските специалисти по правоприлагане да поддържат безопасна и сигурна среда“.
В изявлението се призовава лидерите на Грузия и правоприлагащите органи да „действат бързо, за да защитят онези, които упражняват конституционните си права на свобода на изразяване и събиране, да защитят журналистите, упражняващи свободата на печата, и публично да осъдят насилието“. Отговорът на премиера на Грузия Иракли Гарибашвили само повдигна допълнителни въпроси.
Министър-председателят изглежда обвинява ЛГБТ общността, че е привлякла насилие върху себе си. Той казва: „Неразумно е да се провежда демонстрация на публично място, която може да доведе до гражданска конфронтация“.
По-късно организаторите на Тбилиси Прайд отмениха парада си заради опасения за допълнително насилие и явно подплашени и от липсата на защита.
Без инвестиции, ако не се спазват правата на човека
На други места в страните от Източното партньорство европейските ценности, за които Борел се застъпва, например правата на човека, също не се спазват.
В Азербайджан Илхам Алиев ръководи диктаторски режим, който се бори с повечето демократични ценности, включително свободата на печата. На 5 юли Алиев беше включен в галерия на мошеници, публикувана от „Репортери без граници“. Тя включва 37 международни лидери, които активно задушават независими медии.
Европейският комисар за съседство и разширяване Оливер Вархеи ще посети тази седмица трите държави от Южен Кавказ, включително Грузия и Азербайджан. Той ще представи икономическите и инвестиционни планове на ЕС за региона, както и водещите инициативи за всяка държава.
Не за първи път обаче проблемите с правата рискуват да засенчат посещението. Вархеи трябва да е твърд, че не може да има инвестиции без да има промени в областта на правата на човека.
Отговорът на Азербайджан
Укрепването на насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи винаги е било на първо място в дневния ред на правителството на Азербайджан, се казва в изпратена до Investor.bg позиция на посолството на страната (във формата на право на отговор).
Целта на държавната медийна политика била да се подкрепи независимостта на медиите чрез предоставяне на права и осигуряване на надеждни гаранции за свободно и неограничено функциониране на медиите. Според властите функционирането на повече от 5100 медии, около 30 ежедневни и 200 седмични и месечни вестници, 20 нови информационни агенции, 41 телевизионни канала и над 50 журналистически организации, представляващи широк спектър от обществения живот, както и достъпът до интернет на повече от 80% от населението, свидетелствало за оживената медийна среда в страната.
За първи път в обхвата на ОНД през 2000 г. Азербайджан отмени установения ред за официална регистрация на медиите и държавната агенция, която изпълни тази процедура е Министерството на печата и информацията. Всеки азербайджански гражданин може да започне медийна дейност само с уведомяване на съответната структура. От посолството посочват, че никой в страната не е бил подведен под отговорност заради свои журналистически или свързани с правата на човека дейности.
*Допълнено с позицията на Република Азербайджан
05:18 | 11.09.22 г.