fallback

Година преди президентските избори Франция е уморена от демокрацията

Еманюел Макрон е президент без партийна база – това показват френските регионални избори. Но и десните популисти не печелят

08:27 | 21.06.21 г. 1
Автор - снимка
Създател

Най-забележителното число от регионалните избори във Франция е избирателната активност: почти 70 процента от имащите право на глас останаха далеч от урните по време на първия тур в неделя. Дори за по-малко важния вот това е отрицателен рекорд - на последните регионални избори преди шест години избирателната активност все още беше около 50 процента.

Някои изборни служители също очевидно не са смятали присъствието си за необходимо. Според съобщения в медиите в южния град Марсилия няколко избирателни секции са отворени късно, защото отговорните за секциите просто не са се появили в неделя сутринта. Докато малцината, желаещи да гласуват, първоначално са чакали пред затворените врати, Марсилия задължи длъжностните лица да извършват специални операции, за да гарантират, че изборите могат да бъдат проведени навсякъде.

В навечерието на изборите вотът беше обявен за тест за държавния глава Еманюел Макрон. Много се спекулира дали дясната популистка партия Rassemblement National (RN) на Марин Льо Пен - бивша Front National - може да завладее един или повече региони за първи път.

RN се справи по-лошо от очакваното в първия кръг. Централният съюз на Макрон също обаче имаше разочароваща изборна нощ. В национален мащаб стана очевидна победата на консервативната партия, а левият лагер е фрагментиран.

Крайнодясната партия на  Льо Пен изглежда е на второ място. Очакваше се нейната партия да оглави първия кръг от изборите тази неделя и да спечели поне един регион още на първи тур.

Самата Льо Пен не се кандидатира, но ръководи кампанията. Тя определи рекордно ниската избирателна активност - прогнозираните 66% негласували - като "гражданска катастрофа". И обвини за това неспособността на правителството да вдъхне вяра на хората в политическите институции. „Нека си признаем, резултатите бяха белязани от историческото въздържание на близо 70% от избирателите поради недоверието в избирателна система, което оставя у избирателите чувството, че нищо не може да се промени, че всичко е предрешено", каза тя.

Ранните прогнозни резултати от Ipsos показват, че основните победители изглежда са различни десноцентристки партии, включително основната опозиция, Les Républicains, с 27,2% от гласовете. Партията на Макрон La République En Marche (LREM) получава 11,2% от вота.

Окончателните резултати ще бъдат известни едва след втория кръг на гласуването тази неделя. Но по-малко от година преди следващите президентски избори Франция изглежда изпитва умора от демокрацията.

За какво става дума на регионалните избори?

Изборите, които се провеждат на всеки шест години, всъщност са свързани с политическите мнозинства в 13-те региона и в някои отвъдморски територии. В сравнение с България обаче влиянието на регионите в централизирана Франция е ограничено. Има над 15 700 кандидати за 4100 града. Новите кметове решават за местното икономическо развитие, планирането на движението и изграждането на училища. 

Символичното значение на регионалните избори, от друга страна, е голямо. Те се считат за пробно провеждане на президентските избори, които са след по-малко от година. Самата предизборна кампания почти не беше насочена към местната политика, а по-скоро имаше националните дебати. Сигурността беше на преден план - въпрос, който Льо Пен поставя на политическия дневен ред във Франция от години.

Колко голямо е поражението за Макрон?

На последните регионални избори алиансът La République en Marche (LREM), с който Макрон влезе в Елисейския дворец през 2017 г., все още не съществуваше. Партията почти не е представена в провинцията, така че очакванията за регионалните избори бяха малки. Общонационалните спечелени от LREM 11 на сто показват повече от всякога, че Макрон е президент без силна партийна база.

Изглежда държавният глава от известно време подозира това. Във всеки случай наскоро той се позиционира вдясно от центъра, особено по въпросите на сигурността, за да осигури подкрепата на консервативните избиратели и да предотврати миграцията им към RN на Льо Пен.

Победителите в първия кръг са консерваторите, действащи в момента под името Les Républicains. Според прогнозите те са получили почти 27 процента от гласовете. Бившите президенти Никола Саркози и Жак Ширак принадлежаха към партиите предшественици на тази формация.

Социалистите, които в момента почти не играят роля в предизборните анкети по време на президентската изборна кампания, са още по-силно представени в регионите: Заедно със съюзническите партии те получиха около 18 процента от гласовете в цялата страна. Зеленият лагер получи около 13 процента.

Какво означава представянето на партията на Льо Пен?

Политическата поговорка, че ниската избирателна активност има тенденция да помага на десните популистки сили не беше потвърдена във Франция. RN се оказа на второ място с малко под 20 процента от гласовете. На регионалните избори през 2015 г. партията на Льо Пен излезе като победител на първия тур и получи 27,7% от гласовете. В южния френски регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, където десните популисти имаха големи надежди, надпреварата беше много по-оспорвана, отколкото прогнозираха социологическите проучвания. Там партията на Льо Пен изпревари със съвсем малко консерваторите, които преди това бяха сключили предизборен съюз с партията на Макрон.

Какво може да се очаква при втория тур?

В нито един регион не беше постигнато абсолютно мнозинство при първото гласуване; всички партии с повече от десет процента от гласовете сега отиват на балотаж. Това ще се случи тази неделя, тогава е достатъчно обикновено мнозинство.

Партиите могат да обединят своите списъци през следващите дни, за да си осигурят възможно най-широка подкрепа. Големият въпрос е дали фронтът срещу крайната десница ще се задържи единен. Досега повечето от останалите партии се обединиха на балотажа с участието на Front National/Rassemblement National, като по този начин предотвратиха успеха на Льо Пен в провинцията и на президентските избори.

Този фронт сега изглежда се руши. В особено оспорвания регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг левият лагер се озова на трето място с около 15 процента - и въпреки водачеството на десните популисти обяви, че ще участва и на втория тур със своя собствена листа.

По материали на Handelsblatt и Die Zeit

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:41 | 14.09.22 г.
fallback