Европейската централна банка трябва да обмисли използването на така наречените хеликоптерни пари - директни парични преводи към населението, за повишаване на инфлацията, ако растежът на цените остане слаб след пандемията, според френски мозъчен тръст, цитиран от Bloomberg.
Непартийният Съвет за икономически анализ отбеляза, че ЕЦБ не е успяла да постигне устойчиво целта си за инфлация от 2015 г. въпреки отрицателните лихвени проценти, количественото облекчаване и безплатните заеми за банките.
В същото време тези инструменти повдигнаха въпроси за въздействието върху неравенството и независимостта на централната банка от правителствата.
„Добавянето на този инструмент към паричната политика би ограничило непрекъснатото нарастване на програмите за закупуване на активи с техните потенциални странични ефекти“, пишат авторите Филип Мартин, Ерик Моне и Ксавие Рагот. „Предвид несигурността, свързана с излизането от кризата с Covid-19, считаме, че тази стратегия трябва да бъде взета, след като здравните ограниченията бъдат премахнати“, смятат икономистите.
ЕЦБ е похарчила над 4 трлн. евро за двете си основни програми за изкупуване на облигации, намали лихвените проценти до -0,5% и ефективно субсидира банки с дългосрочни заеми. Въпреки че зараждащото се икономическо възстановяване ускори инфлацията до 2%, малко над целта, банкерите казват, че тя ще отслабне отново.
Съветът за икономически анализ признава, че има противоречиви мнения за хеликоптерните пари, като посочва, че те трябва да бъдат „последна инстанция“, но въпреки това застъпва това колко ефективни биха могли да бъдат.
Според него паричният трансфер на физически лица в размер на 1% от икономическата продукция би увеличил инфлацията с 0,5 процентни пункта за една година. Според него тази стъпка би струвала само еквивалента на 385 евро на човек - далеч под сумата, която правителството на САЩ изплаща на домакинствата като част от пакета си за фискални стимули тази година.
Мярката може да бъде подновена, докато целта за инфлацията не бъде изпълнена и би било по-лесно да се прекрати, отколкото програмите за изкупуване на облигации, които засягат управлението на публичния дълг. Тази стъпка също така трябва да се координира с фискалната политика, така че правителствата да не й противодействат с увеличаване на данъците.
„Ако въвеждането на хеликоптерни пари успее да върне нивото на инфлация обратно към целта, това ще позволи по-бързо нормализиране на паричната политика по отношение както на покупките на активи, така и на лихвените проценти“, пишат авторите. „От тази гледна точка този паричен инструмент може да бъде по-приемлив за някои страни като Германия, за които неконвенционалната парична политика на ЕЦБ е най-проблематична“.