Ефектите от изменението на климата са навсякъде около нас. Миналата година беше най-горещата в историята на статистиката; последното десетилетие - най-горещото досега. Няколко години след световната финансова криза експертите предупреждават, че ефектите от повишаването на морското равнище, наводненията, сушите и горските пожари могат да доведат до финансови кризи, поне двукратно по-дълбоки от тази през 2008/9 година, пише Алок Шарма, председател на Конференцията на ООН за климата (COP26), в коментар за Bloomberg.
Добрата новина е, че все пак светът отива към по-зелено. Възобновяемата енергия сега е по-евтина от новите въглищни и газови мощности в по-голямата част от света, като около 70% от световната икономика вече се е ангажирала да стане въглеродо неутрална в сравнение с около 30% преди Великобритания да поеме председателството на COP26, която ще се проведе през ноември.
С необходимия тласък както от публичния, така и от частния сектор, целите за климата и ограничаването на глобалното затопляне ще могат да бъдат осъществени, като процесът ще позволи създаването на много нови работни места. В интерес на частните финанси е да се инвестира в това бъдеще.
Скорошно проучване на Imperial College London и Международната агенция по енергетика (МАЕ) установява, че инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) показват много по-добри резултати от тези, насочени към изкопаемите горива. И „кафявите“ инвестиции могат бързо да се превърнат в тежест по отношение на разходите. Ако съществуващата помощна програма за въглищата се задържи, мозъчният тръст Carbon Tracker изчислява, че това може да доведе до блокирани активи на стойност 630 млрд. долара - такива, които вече нямат стойност.
Много финансови институции вече отбелязват напредък. През април 160 финансови компании се обединиха в рамките на Финансовия алианс на Глазгоу за нулеви емисии (GFANZ), за да си поставят амбициозни цели като част от новия стратегически алианс за управление на енергийния преход. Това включва глобални мениджъри на активи, които държат в ръце активи за 37 трлн. долара, представляващи около 40% от индустрията, както и 43 банки от 23 държави, изтъква Шарма.
Подобни усилия са добре дошли за прехода, но не са достатъчни. Целият финансов сектор трябва да очертае пътя към устойчиво бъдеще, ако искаме да постигнем климатичните цели. Ето защо бившият управител на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни и представителите на ООН призоваха частните финансови институции да разгледат възможността за действие през следващите шест месеца.
Те настояват повече финансови компании да застанат зад GFANZ. Водещите фирми в Алианса също трябва да излязат с конкретни обещания, като политики за поетапно прекратяване на финансирането на изкопаемите горива и обезлесяването, с научно обосновани и отчетни цели за 2025 г. и 2030 г. и стабилни планове за преход, определящи какво ще бъде направено за постигане на въглероден неутралитет , особено в краткосрочен и средносрочен план. Това трябва да се направи преди COP26. И е изключително важно тези ангажименти да са достатъчно строги и да се изпълнят в крайна сметка, подчертава Шарма.
Второ, новите финанси трябва да бъдат насочени към развиващите се страни и развиващите се пазари, където те са най-необходими. Чрез инжектиране на капитал в проекти с нулеви емисии и устойчиви на климата инициативи в тези области, като слънчеви и вятърни паркове, можем да помогнем за осигуряването на развитието на климатично неутрална пътека.
Трето, финансовите институции трябва спешно да се отдръпнат от въглищата, една реликва от минала епоха. ВЕИ са единственият енергиен източник, чието търсене се е увеличило през 2020 г. въпреки пандемията от коронавирус. Но властите трябва да направят последен натиск за премахване на въглищата.
През май срещата на министрите на климата и околната среда на страните от Г-7 пое ангажимент да прекрати международното финансиране на въглищата през 2021 г. и да ускори прехода към преобладаващо декарбонизирана енергийна система през следващото десетилетие.
Четвърто, финансовите компании трябва да измерват, управляват и отчитат своето въздействие върху околната среда. Миналата седмица финансовите министри от Г-7 поеха важен ангажимент да се насочат към задължаване на разкриването на климатичния риск от финансовите институции. Подобно отчитане е не само решаващо за нашата планета, но също така помага на компаниите да управляват рисковете и да се възползват от търговските възможности, представени от прехода, пише още Шарма.
И накрая, финансовите решения трябва да вземат предвид естествения свят около нас. Фирмите трябва да се ангажират с климатичния неутралитет по отношение на своите активи до 2025 г. и да започнат да оказват положително въздействие върху природата до 2030 г. - гарантирайки, че инвестициите допринасят за възстановяването на околната среда. Това включва защита на биологичното разнообразие, свързано с инвестиционните и кредитни портфейли, и обявяване на съществени нови инвестиции в базирани на природата решения.
02:34 | 14.09.22 г.