Неамбициозните политики за поетапно премахване на въглищата от енергийните миксове на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) застрашават справедливия преход в региона и Европейската комисия (ЕК) трябва да започне да приема само планове, които използват фонда за справедлив преход за развитие и диверсификация на местните икономики към по-зелено бъдеще, пише за Euractiv Александру Мустатя от неправителствената организация Bankwatch.
За да получат достъп до фонда за справедлив преход в размер на 17,5 млрд. евро, политиците от силно замърсяващите региони в ЕС и особено тези от ЦИЕ бързат да финализират своите национални планове за справедлив преход.
Очаква се документите да очертаят визия за едно бъдеще без въглища и други замърсяващи индустрии, показвайки как въпросните страни ще използват европейските пари за изграждане на декарбонизирана икономика. Те също така трябва да предоставят подробности по теми, които за момента остават слабо засегнати, като това как ще се осъществи намаляването на емисиите на парникови газове.
Дори прогресивните региони ще счетат тази задача за предизвикателна, тъй като обикновено единственият документ, на който се разчита като насока, са интегрираните национални планове за енергетика и климат (NECP).
NECP се разработват през последните две години и трябва да покажат какви мерки ще предприемат държавите, за да постигнат своите климатични цели за 2030 г.
Но повечето от тези национални планове не са достатъчно амбициозни и много от страните от ЦИЕ не са посочили краен срок за окончателното изваждане на въглищата от енергийния микс.
Неочаквани новини дойдоха от Румъния миналата седмица, чийто план NECP обещава постепенно премахване на въглищата до 2032 г. Въпреки това защитниците на борбата с климатичните промени изтъкват, че е необходимо това прекратяване на изкопаемите горива да се случи преди края на десетилетието.
Във въгледобивния сектор в Румъния работят 16 хил. души, като този енергиен ресурс генерира приблизително 20% от електроенергията на страната, така че решенията за енергийния сектор и заетостта могат да бъдат направени до 2030 г. В румънския NECP обаче липсват подобни точки.
За зависимите от въглищата региони липсата на яснота около поетапното премахване на изкопаемите твърди горива не помага на страните при изготвянето на техните планове, чиито първи версии трябва да са готови за представяне пред ЕК през юни.
Други страни от ЦИЕ са в подобна ситуация. Водят се много дискусии за съдебния процес между Чехия и Полша, като първата се опитва да спре работата около въглищната мина „Туров“.
"Туров" е мина за добив на кафяви въглища по открит способ, разположена в Долна Силезия. Тя се намира на по-малко от 100 километра от германския град Дрезден и чешкия Либерец, които не одобряват плановете на полското правителство.
Плановете на Полша предвиждат разширение на полето за работа с между 150 и 200 метра. Срокът на концесията изтече през април 2020 г., но без публично обсъждане той беше продължен с още шест години.
Още през 2020 г. жителите на Либерец изпратиха петиция до Европейския парламент, в която споделят своите опасения за влошаването на качеството на водите във връзка с разширението на мината. В отговор на тази петиция от ЕК обясниха, че са наясно с проблема и следят казуса.
Наскоро Полша се опита да реши проблема, като обеща да похарчи над 40 млн. евро за намаляване на въздействието на мината върху местните подпочвени води. Но проектът е много по-скъп: регионът също ще загуби достъп до Фонда за справедлив преход, тъй като не успява да отговори на изискванията за устойчивост.
ЕК подчерта, че други източници на финансиране остават на разположение - малка утеха за държава, която се бори да получи лъвския пай, приблизително 2 млрд. евро, от Фонда за справедлив преход.
И все пак ищецът по делото „Туров“ не се представя много по-добре в това отношение – чешката комисия по въглищата предполага постепенно премахване на замърсяващия източник на енергия до 2038 г. - хоризонт, възприет преди това от Германия.
Чешкото правителство създаде т.нар. Платформа за трансформация, която трябва да създаде план за национален енергиен преход. Все още обаче не е ясно как тази платформа може да повлияе на прехода и да привлече средства по Фонда за справедлив преход.
Но ако крайните срокове за премахване на въглищата на Румъния и Чехия не са достатъчно амбициозни, то Полша изобщо няма такива освен едно споразумение с миньорите за извеждане от експлоатация на мините до 2049 г.
Крайно време е малкото правителства в ЕС, които все още не са взели решение за прекратяването на въглищата, да разработят стратегия за постепенно, но бързо затваряне на въглищните мини и електроцентралите, изтъква Мустатя.
Фондът за справедлив преход, заедно с другите, много по-големи европейски инструменти за финансиране, представляват чудесна възможност за компенсиране на работните места, които ще бъдат загубени в процеса.
ЕК също трябва да играе ключова роля в това: тя трябва да приеме само онези планове, които допринасят за преустройството и диверсификацията на местната икономика.
20:40 | 12.09.22 г.