Слънчевата енергия е от основно значение в глобалните стратегии за по-устойчиво бъдеще. Но приблизително половината от полисилиция, използван за изграждане на соларни панели, идва от китайската провинция Синцзян, където има съобщения за принудителен труд в уйгурската общност. Нисковъглеродните технологии, като вятърни турбини и електрически превозни средства, генерират милиони тонове токсични електронни отпадъци всяка година, които попадат в африкански или азиатски сметища и представляват сериозен здравен риск. А бумът при използването на батерии за мобилни телефони подхрани огромен ръст в добива на минерали като кобалт, които идват през вериги за доставки, използващи детски труд при ужасяващи условия, пише за Financial Times Андреа Салдариага, основател и съ-директор на Sila Advisory, и лектор по бизнес и човешки права в Sciences Po School of Management.
Докато светът напредва в развитието на зелени продукти, катастрофалната цена за човечеството и социалното въздействие на тези зелени индустрии до голяма степен са игнорирани. За щастие ЕС тихо направи голяма стъпка към справяне с това сляпо петно.
Два компонента на Зелената сделка на ЕС - таксономиката и регламентът за „устойчиво” финансово оповестяване - сега изискват от компаниите и финансовите структури да извършват надлежна проверка за спазването на човешките права при всяка стока или услуга, преди да я квалифицират като „устойчива“.
Това е етикет, който ще се оказва все по-важен за клиентите, кредиторите и правителствата. Според правилата икономическата дейност трябва да отговаря на „минимални защитни стандарти“, основани на принципите на ООН и ОИСР за правата на човека. Компаниите ще трябва да гарантират, че техните продукти или услуги нито водят до, нито са свързани с вредно въздействие върху хората. Междувременно регламентът за устойчиви финанси изисква от финансовите субекти да идентифицират и да елиминират всички вредни въздействия от инвестиционни решения и съвети, не само върху околната среда, но вече и върху хората.
В този нов регулаторен контекст, независимо колко „зелен“ може да изглежда даден продукт, проблеми като използването на детски труд във веригите за доставки или изселването на местни общности биха го направили „неустойчив“.
Бизнесът и финансите нито са фокусирани върху новите изисквания, нито са готови да ги интегрират. Проучване, проведено миналата година от ООН, разкри изненадващо лоши резултати, тъй като само в 2 от общо 35 разгледани казуса са използвани съответните принципи на ООН и ОИСР за правата на човека при оценката на спазването на правилата на таксономиката.
Невъзможността за справяне с компонентите на правата на човека обаче ще струва скъпо. Компаниите ще бъдат изправени пред правни и финансови рискове и евентуално санкции за неспазване. Те също така ще се сблъскат с репутационни рискове, ако неправилно етикетират дейностите или продуктите си като „устойчиви“. Вече започнахме да виждаме ефектите от правдивостта на ЕSG (отчитането на екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) върху първичните публични предлагания, засиления фокус от страна на инвеститорите върху управлението на риска относно правата на човека и нарастващия контрол върху съблюдаването на човешките права от финансовите институции.
Компаниите и финансовите институции трябва да засилят капацитета си по отношение правата на човека. Те се нуждаят най-малкото от развиване на умения за непрекъснато провеждане на надлежна проверка в тази област; от създаване на управленски структури за определяне на отчетността и ежедневната отговорност; и от систематично интегриране на рисковете за правата на човека при вземането на решения.
Движението на жълтите жилетки във Франция, чиито протести срещу увеличаването на държавния данък върху горивата (който трябваше да ограничи употребата на изкопаеми горива) почти парализираха страната, показа опасността от игнориране на социалното измерение на екологичните мерки. Пандемията от Covid-19 само допълнително повиши осъзнатостта.
Зелената сделка отразява това осъзнаване. Но бизнесът и финансите трябва да изиграят своята роля, като интегрират зачитането на човешките права в своите операции. Неуспехът на този фронт ще означава, че няма да настъпят така необходимите промени за хората и че усилията за осигуряване на справедлив и приобщаващ преход към зелена икономика ще бъдат подкопани. По този начин всички губим.
09:17 | 03.09.22 г.