Страните търпят доста загуби, особено в условията на пандемията от коронавирус, и това налага да се съберат допълнителни публични средства, което е в основата на предложената от Европейската комисия рамка за данъчното облагане на бизнеса в Европа (BEFIT). Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ адвокат Мартин Димитров от Адвокатска кантора Цветкова и партньори.
„Тази рамка е насочена и към ограничаването на избягването на данъци, което според различни оценки варира между 100 и 200 млрд. долара на година. И администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън, и редица европейски лидери обявиха, че е време за такъв тип реформа. Тя е насочена към разпределение на печалбата на мултинационалните компании във всяка страна, където имат клиенти и потребители, и към въвеждането на една минимална унифицирана ставка в ЕС, което също ще допринесе за покачване на приходите“, посочи той.
Адвокатът обясни, че пандемията доведе до рецесия в страните от Евросъюза, но не повлия отрицателно на големите технологични компании. „Нещо повече - те удвоиха печалбите и приходите си, и плащат данъци в страни с ниски ставки. Рамката и минималната ставка цели да се избегне това“, каза Мартин Димитров.
По думите му предстои да видим дали страните ще се обединят около единното данъчно облагане. „То няма да бъде добре посрещнато в страните с ниски ставки като България, Ирландия, прибалтийските държави, но има натиск за него, както от САЩ, така и от големите европейски държави. Трябва да се изчака, за да се видят по-конкретните предложения за данъчни политики през 2023 г.“, коментира Димитров.
Той е на мнение, че България ще е в неизгодна позиция като страна с ниска данъчна ставка. „Това е едно от малките ни предимства – при еднакви ставки чуждестранните инвеститорите биха избрали да са в Германия, където бизнес климатът е много по-подходящ“, каза още адмвокатът.
Според него по подобен начин стои и въпросът за данъчната конкуренция – по-малките държави ще бъдат против.
BEFIT е своеобразно продължение на разговорите по темата в ОИСР. В момента се предлага формулата „profit allocation” за разпределяне на данъците на големите компании в страните от ЕС, която предстои да бъде подробно представена.
Но Димитров призна, че мултинационалните компании могат „просто да изнесат бизнеса си“.
„Икономиката се дигитализира, което се ускори допълнително от пандемията – бизнесът е предимно онлайн и няма нужда да се присъства в дадена държава. А данъчното облагане за корпорациите се базира именно на това – плащащ там, където имаш централа. Така че се получава несъответствие между съвременната данъчна система и икономика“, е мнението на адвокатът.
Димитров напомни, че в рамката е заложена и идеята да се създаде нов ресурс, базиран на поведенчески данъци и дигитален данък, където е по-вероятно страните да постигнат консенсус.
„Също така се предлага чрез промяна на данъчното законодателство финансирането на компании с дълг да стане по-малко атрактивно, като по този начин компаниите да се насочат към инвеститори“, поясни Мартин Димитров.
Ще се съгласят ли страните-членки на мащабна данъчна реформа в ЕС? Какви са недостатъците на данъчното облагане в Евросъюза?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.
04:46 | 13.09.22 г.